Кан Тервел – спасителят на Европа

Най-известните хронисти от VIII до XIV век, като Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Георги Монах, Лъв Граматик, Скилица – Кедрин, Йоан Зонара, Теодор Скутери и много други пишат за кан Тервел.

Кан Тервел е споменат в Именника на българските ханове от IX век. Той е първият български владетел, наредил да гравират автентичния му образ върху печат, единственият, който в традиция на иранските царе и византийските императори е изваял фигурата си на конник – триумфатор в естествена големина върху Мадарската скала.

В Именника на българските канове е казано: „Тервел, 21 години. Родът му е Дуло, а властта му е дадена в годината на овена – текучитем, (месец-б.а.) девети – твирен.“

Самият кан върху личния си печат и в надписа под мадарския конник е изписал по същия начин собственото си име – Тервел.

Историците смятат, че е най-логично Тервел да е навярно първороден син на първостроителя на Дунавска България кан Аспарух и внук на кагана Кубрат.

Според изчисленията на историците първородният син Тервел се е родил 657-660 г., вероятно преди разпадането на Велика (Кубратова) България.

След като заел престола (около 700/701 г.), кан Тервел е бил изправен пред 3 сериозни проблема:

– българската държава възниква върху изконна ромейска земя (провинциите „Малка Скития“, „Втора Мизия“- б.а.)

– още при кан Аспарух България граничи с трите световни империи – Ромейската (Византия), Хазарския каганат и Аварския каганат

– пред Тервел стоял проблемът за урегулиране на взаимоотношенията със славяните

– третият, най-сериозен проблем пред Тервел след 700/701 г. са взаимоотношенията с хазарите.

Младият кан полага огромни усилия и постепенно урегулира взаимоотношенията с хазарите.

За четвърт столетие българската държава и армия станали сериозен фактор на балканите. През 705 г. кан Тервел с 15 хилядна армия се появил внезапно пред стените на Цариград. С умели, мощни действия той респектирал противниците на император Юстиниан II Риномет и с нейна помощ той си възвърнал престола.

Боят при Анхиало

Обаче проявявайки черна неблагодарност, през 708 г. Юстиниан повел армията си срещу българите. С цел осъществяване изненада, той натоварил пехотата си на кораби, а конницата си насочил по крайморския път на север. За сборен пункт на войските била определена черноморската крепост Анхиало (дн. Поморие).

Стратегическото разузнаване на българите, осъществявано от български търговци в столицата, разкрило своевременно подготовката и кан Тервел бил незабавно уведомен за похода. Той съсредоточил войските си по височините, северозападно от крепостта Анхиало, като преградил пътищата, водещи към вътрешността на страната. Като не подозирал, че българската армия е в непосредствена близост, част от византийците след пристигането напуснали лагера и се пръснали по фуражировка за конете. Кан Тервел използвал това и връхлетял с конницата си върху противника. Пехотата се насочила към укрепения лагер и прекъснала пътя за оттегляне на византийците.

Ударът бил действително зашеметяващ. Обзетите от паника византийски войски напуснали лагера си и побягнали, като потърсили защита зад яките стени на Анхиалската крепост.

Тервел започнал обсадни действия. Страхът, че всеки момент българите може да нахлуят в крепостта и да разгромят отново армията му, заставил Юстиниан II да помисли за спасяването си.

На третия ден от обсадата той наредил да избият част от конете, тъй като корабите не стигали, и да оставят част от оръжието да стърчи на крепостните стени. На четвъртата вечер, скрито през нощта византийците се качили на корабите си и потеглили обратно към Цариград. Тервел своевременно отгатнал замисъла на противника, снел незабавно обсадата и повел войската си на юг, като извършил дълбок набег във Византия, при който стигнал до стените на Цариград при Златния рог, но се завърнал обратно. За българския кан било по-важно унищожаването на живата сила на противника, а не овладяването на крепостта.

Походът до Цариград

След сраженията при Анхиало отношенията между Тервел И Юстиниан II Риномет отново се подобрили. Три години след този случай Тервел го подпомогнал в борбата му за престола, като му изпратил 3 000 души отбрана войска. Юстиниан обаче бил разгромен и загинал, а за император бил провъзгласен Филипик Вардан.

Към станала промяна Тервел не бил безучастен. Той нахлул с армията си в Източна Тракия и достигнал Цариград до Златните врати. Настъплението било извършено с голяма бързина. Вестта за него пристигнала в столицата, когато българската армия била вече пред крепостните стени. Маршрутът за движение бил избран по крайморския път. Затова и византийците не съумели да окажат съпротива. След като подложила на опустошение околностите на столицата и близките райони, българската армия се завърнала обратно. В следващите години Тервел на няколко пъти с войските си навлизал във Византия, като се намесвал в борбата за престола, докато през 716 г. император Теодосий III сключил мирен договор с България. С него се регламентирали границата, въпросите на търговията, политическите бегълци и плащането на годишен данък от Византия.

Разгромът на арабите – 718 година

През август 717 г. арабите водени от своя прочут пълководец Маслама обсадили Цариград по суша и море. Византийците се защитавали успешно, но въпреки всичко действията се затегнали. С всеки изминал натискът на арабите се засилвал. Погледът на Византия бил отправен на север. Само оттам можела да дойде реална помощ.

Тервел се озовал на молбата на Византия, защото виждал в лицето на арабите опасен противник, който се стреми да се закрепи на Балканите.

През пролетта на 718 г. нашите воини стигнали района на бойните действия. Това поставило арабите в затруднено положение. Те решили да снемат обсадата на Цариград под прикритието на силни отряди и да се прехвърлят на малоазиатския бряг.

Замисълът им бил разкрит още в самото начало и българската армия преминала незабавно в решително настъпление, което завършило със съкрушителен удар в района на товаренето (най-вероятно източно от залива Златния рог – б. а.)

В похвално слово византийският историк Теофан Изповедник пише: „те (българите – б. а.) избили 22 000 араби…“

И така разгромът на сухопътните войски на арабите в района на залива Златния рог бил основната причина, която накарала арабския вожд Маслама да снеме едногодишната обсада на Цариград и да се оттегли с разбитите си остатъци от разгромената му армия.

Това важно сражение отново показало на Византия за мощния си северен съсед – България начело с великия кан Тервел. Освен това с блестящата си, разгромна победа българската войска пресякла решително пътя на арабската експанзия към балканите и Европа.

Иван СИВОВ, военен историк


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!