Калина Малина – гласът на детството

Калина Малина е българска детска писателка и преводачка, автор на около 50 книги за деца, както и на първия български детски роман Златно сърце (1929 г.).

Истинското име на Калина Малина е Райна Иванова Радева-Митова. Тя е родена в София на 3 август 1898 г. Завършва гимназия в София. Записва се в историко-филологическия факултет на Софийския университет, но поради липса на средства завършва само един семестър и става учителка в Етрополската прогимназия, където се среща с Христо Ясенов и Недялко Попов – по това време учители в София.

1918 г. – работи като учителка в Етрополе;
1921 г. – завършва Висшия педагогически институт в София; силно повлияна от идеите на неин преподавател – комуниста Тодор Самодумов;

През 1922 г. се омъжва  за литературния критик Димитър Б. Митов.
През 1922-1933 г. – учителства в софийски прогимназии до 1933 г.; сътрудничи във „Вестник на жената“; печата статии за народното творчество;

1924 г. – първото оригинално стихотворение за деца „Без подслон“, подписано с псевдонима Калина Малина е отпечатано в кн. ІІІ на списание „Светулка“.

Сътрудничи на почти всички детски периодични издания. Редактира детските вестничета „Пътека“, „Въздържателче“, „Градинка“ и педагогическата страница в „Литературен глас“. Превежда художествена литература от френски и руски.

През 1928 г. Калина Малина отпечатва първата си стихосбирка за деца – „Кавалче“, следват още стихосбирки, разкази, повести, приказки: Преди, преди вретенце“ (1930), „Моряче“ (1938), „Малките житни зрънца“ (1939), „Огърлица“ (1948), „Дружната игра“ (1954), „Мои познайници“ (1967), „Ей, пътечко моя“ (1968), „Хилядолетие“ (1975), „Майчини песни“ (1990) и др.;

Калина Малина става автор  на първия български роман за деца – „Златно сърце“.

Ето какво споделя писателката за романа „Златно сърце“:

„Вече бях учителка в Пета прогимназия на улица „Оборище”. Всеки ден извървявах път от Орлов мост покрай канала до училището. Уж започвам да преговарям лекциите си по граматика, но изведнъж се замислям за героите си, които вече бях създала в своето въображение. Веднъж имах час по свободно съчинение. Децата, навели главици, пишат ли, пишат. Тъй е тихо в клас, че се чува бръмченето на пчелите вън. Седя си на катедрата и слушам: сякаш не пчели бръмчат, а ромолят пролетните води на Малкия Искър. И виждам мостчето над него. И дивната оная къща с лъчистата звезда на тавана. И в нея, точно в нея – моят Димчо… Разтварям дневника. Търся листове. Намирам само извинения за отсъствие с подписа на грижовните родители. Натрупвам ги едно върху друго. И започвам. Пиша първа глава от „Златно сърце” – „Родната ми къща”. Колко е родна тя за Димчо, ще се разбере по-нататък. Уви! Учебният час е кратък. Все пак съм написала първата глава за цяла една година… Но работата ми с романа не спира. Все тъй си вървя покрай реката. И всеки ден въображението ми приканва нови и нови герои. Готова е вече втората глава „Дядовите разкази”… Следва главата „Минко”. Може ли една детска книга, та макар ненаписана още, без възхвала на приятелството… Редят се една след друга главите на романа. Големи са изпитанията. Но и силите на героя растат заедно с тях!”

През 1936 г.  излиза първата книга на Калина Малина за възрастни – сборникът с разкази „Провинциални сенки“, после „Нощни пеперуди“ (1939), „Планинецът“ (1943), повестта „Кръвта на дедите“, романът „Старшата сестра“ (1941).

Книгите на Калина Малина за деца са илюстрирали някои от най-известните български художници: Георги Атанасов, Симеон Венов, Александър Денков, Регина Далкалъчева и др.

През 1977 г. Калина Малина е удостоена през 1977 г. с наградата на Министерството на просветата – „П. Р. Славейков“;

Писателката умира на 4 януари 1979 г. в София.

Нейното име носят улица в София и детски градини в цялата страна.

На нейно име в Нови пазар е учредена и национална литературна награда, чиито носители са Красимир Георгиев за книгата му „Пратеникът на Петльовото гребенче“ и Николай Зидаров за цялостно творчество.

Нека си припомним едно от стихотворенията на Калина Малина, което носи заглавието „Най-хубавите думи“!

НАЙ-ХУБАВИТЕ ДУМИ

Какво ни свързва нас — децата —
в огромната световна шир?
Това е думата крилата,
най-хубавата дума — мир.

Тя в приказките ни звънливо
звучи, лее се безспир
и в песничките ни прелива —
най-хубавата дума — мир.

За мир борбата е голяма.
Мир искат всичките деца.
Мир шепнем, както шепнем мама,
със обич в нашите сърца…

Какво ни свързва нас — децата —
в огромната световна шир?
Това е думата крилата,
най-хубавата дума — мир.


Източник:biblioteka-bulgaria.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!