И Левски е пеел песните на Добри Чинтулов!

И Левски е пеел песните на Добри Чинтулов!
Има личности в нашата история, чийто светъл духовен образ трябва да остане съхранен вечно жив в сърцата ни.

Нужно е отново и отново да преоткриваме дълбокия смисъл на делата им, ако искаме да запазим онова благородно сияние, което е осветявало пътя ни като народност и нация през вековете. Един от първите будители на народната свяст по време на Българското възраждане е Добри Чинтулов.

Сякаш е съвсем закономерно той да се роди в Сливен – градът на войводите, тия поети на революционната, националноосвободителната борба, но и градът на предприемчивите българи, които полагат началото на първите български фабрики; т.е. градът на едни от първите духовни и материални строители на нова България.

В душата на Добри Чинтулов отекват едновременно ритъмът от неспокойната кръв на неговите прадеди и приглушената мелодия на съзерцателната и дълбоко чувствителна натура. Той е революционер в поезията си и поет в своя твърде често изпъстрен с лишения и превратности делник. Противоречията и единството на българския национален характер се отразяват колоритно и впечатляващо у него.
Несъмнено поетическата образност у Чинтулов е уязвима от доста страни (и ритмично несъвършенство, и римна недостатъчност, и липса на метафоричен блясък), ала у Чинтулов откриваме първите изблици на националния поетически гений след неколковековен мрак за българския език. Тъкмо поради това значението на Чинтуловите песни е неоценимо. И те трябва да се приемат не само като оригинално творчество (което още повече повдига стойността им), но и като еманация на пробуждащото се българско национално самосъзнание.

Впрочем тъкмо такава е била съдбата на създаденото от Чинтулов – само три от неговите стихотворения са публикувани: “Стара майка се прощава със сина си”, “Изпроводяк на едного българина из Одеса” и “Китка от Балкана” виждат бял свят през 1849 г. в “Цариградски вестник”.

Впечатляващо е стихотворението “Стара майка се прощава със сина си”. Тук Чинтулов е един от първите истински български поети, които поетизират образа на Майката и я отъждествяват с Отечеството. Нека си спомним колко мощна е тази традиция в българската поезия след това при Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Вапцаров. Ето началото на това стихотворение:

Прощавай, синко, много здраве,
едничка рожбо на светът;
така съдбата нам направи
син с майка да се разделят.

Това ли чаках аз от тебе,
откак си още малък бил,
та сега в мойто старо време
в път дълъг си се наредил?

В страни ти чужди ще да идеш,
къде ти сочи съвестта,
светът и хората да видиш
и да си търсиш там честта.

(“Стара майка се прощава със сина си”)

Чинтулов поетизира майката като Пиета. В нея той вижда Отечеството, както и в Отечеството – образа на Майката. По-късно – у Ботев, Вазов, Яворов и Дебелянов – ще видим как Майката се превръща и в интегрален символ на Милосърдието, на благостта. И обратно – Родината бива облъчена с човешките, земните черти на Майката. Както е в стихотворението “Българийо, мила майко”:

Българийо, мила майко,
ще ли още ти да спиш?
Ил не знаеш колко сладко
ти ще ни развеселиш?

Твойте синове юнаци
искат в Балкан да вървят
и със дядови криваци
мръсни турци да секат.

Освен споменатите три творби на Чинтулов, публикувани в “Цариградски вестник”, останалите стихотворения на поета са изпълнявани като песни (нека припомним, че Чинтулов е бил и учител по цигулка), разпространявани тайно в преписи и бавно и неотменно са се вкоренявали в народното съзнание като творчество на самия народ. А каква по-голяма награда и признание за един поет от тази, творчеството му да заживее като безименно излъчване на народния гений?

Трудно бихме си представили дейността на големите ни националреволюционери без емоционално подготвената от поезията на Чинтулов екзалтация на народния дух.

Апостола на българската национална революция Васил Левски носи преписани в тефтерчето си песните на Чинтулов и често ги пее. Ето какво споделя М. Ив. Марковски: “… една сутрин, в тъмни зори, Левски яхна коня си и потегли към Балкана за Карлово. След като измина конака, гдето наблизо срещна нощната стража, че се прибира към конашките килии, и като наближи горния край на града, изолиран от конашко ухо, Левски радостно викна, та запя любимата си бунтовническа песен:

Българи юнаци,
ще ли още спим?
Дигайте байраци
да се освободим!

Ясният на Левски глас без време разбуди мнозина граждани от този край и мнозина в това потайно време с възхищение се вслушваха по прозорците в тази мелодия…”

Но да се върнем към Чинтулов. Независимо от личната покруса, от житейската несрета и изпитните, на които го подхвърля Провидението, Чинтулов не губи патоса на своята вяра в светлото бъдеще на Отечеството.В своя реч той отбелязва:

“Ще се преминат години и времена; ще се появят помежду нашийт народ мъже, които, за да опишат народната ни история, ще разровят архивите, в които са описани делата на любородните деятели, ще ги оценят безпристрастно, ще пролеят признателни сълзи и със сърдечно умиление ще почетат небесното провидение.”

Днес, а и винаги ние трябва да си спомняме за големия българин, народния певец Добри Чинтулов, и да проронваме за него признателна сълза.


Източник: epicenter.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!