Златоград – градът на Дельо Войвода

Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един град с богата история и култура, който носи патриотичния дух на миналото, център на най-старите традиции на материалната култура на българите.

Златоград е известен с легендата за Дельо Войвода, прочут със своята смелост и борба срещу ислямизирането на българите в Родопите – на него е посветена и песента „Излел е Дельо Хайдутин“ в изпълнение на обичаната Валя Балканска. Българската народна песен се превръща в музикално послание от Земята към необятния космос след като е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“. Въздействието ѝ и зарядът, който носи, кара всеки българин (и не само) да настръхва, докато я слуша.

Носят се много легенди за Дельо Войвода, които разказват за несломимия му дух и смелост. Дельо бил неуязвим за турците, каквото и да правели, за да го заловят и убият, той винаги се измъквал жив и затова те трябвало да си послужат с хитрост: „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“. Местните хора разказват, че войводата е убит със специално излят за него сребърен куршум (една от версиите е, че турците успяват да откраднат една сребърна пара от Дельо хайдутин и с излетия от претопяването ѝ куршум, да го застрелят от засада).

Друга легенда разказва, че Дельо бил влюбен в българомохамеданката Гюлсюме, която турците измъчвали, за да го издаде, но тя не отронила и дума и останала вярна на любовта си към него въпреки невъзможността да бъдат заедно. Тя неведнъж предупреждавала войводата за опасността, но той така и не я послушал.

Паметникът на Дельо Войвода, прегърнал своята любима, може да бъде видян днес в центъра на града, а близо до реката, където се предполага, че е застрелян, има и паметна плоча в негова чест.

Източник: hera.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.