Житие и страдание на светия мъченик Фока, наричан градинар

В същия град, Синоп, но в друго време живял друг Фока.

Той си направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните.

Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да ги взимат всички минаващи. Понеже се отличавал с голяма любов към ближните и със страннолюбие, той благоустроявал повече духовната градина, отколкото веществената; процъфтявайки с благочестие и питаейки в сърцето си чисти мисли, той принасял плодове на добродетелите, така че неговата свята душа наистина можела да се нарече градина на Светия Дух, както се казва в Писанието:

„Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; твоите разсадници са градина с нарове, с най-хубави плодове, кипери с нарди, нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой, с всякакви най-хубави аромати; ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан“ (Песен на песн. 4:12-15).

И още: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон“ (Гал. 5:22-23).

Блаженият Фока бил така ограден с добродетели, че древният крадец – дяволът, който похитил в райската градина блаженството на нашата прамайка, не можел да похити добродетелите на свети Фока.

Светецът ревностно се стремял към спасение, като внимавал със страх над думите на апостола: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне“ (1Петр. 5:8).

Така се подвизавал светецът и слухът за неговия благочестив живот се разпръснал между хората. Добродетелта, като горяща свещ, не може да се укрие, но и в нощната тъмнина сияе отдалеч.

Така и свети Фока, като че сред тъмнина, сияел със своето благочестие сред невярващи и развратени хора, като привеждал мнозина към познание на светлината.

Слухът за светеца дошъл и до нечестивия княз на тази страна. На княза казали, че Фока не само сам вярва в Разпнатия, но и други обръща към Него.

Тогава князът изпратил своите слуги, за да убият Христовия раб. Те незабавно се отправили на път и започнали да търсят свети Фока, за да го предадат на смърт.

Посрещнал ги сам светият и ги попитал:

– Кого търсите?

Те отвърнали:

– Търсим Фока.

Тогава той казал:

– Заповядайте при мене, господари мои, и аз ще ви разкажа за него.

С тези думи той ги поканил в дома си и ги нагостил, понеже така подобава нам да постъпваме с враговете си, съгласно думите на Писанието: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода“ (Притч. 25:21).

Когато слугите вкусили от виното, свети Фока ги попитал:

– Защо търсите този човек?

Тогава те му разказали тайната:

– Търсим го, за да го предадем на мъчения, понеже князът ни изпрати да го убием заради това, че не се покланя на нашите богове, а почита Разпнатия.

Свети Фока започнал да ги умолява:

– Моля ви, господари мои, почакайте до утре в моя дом, угощавайте се и пийте, а утре аз ще ви го предам, понеже никой не го познава по-добре от мен. Той живее недалече от тук. Сега е отишъл някъде, но скоро ще се върне и утре ще го предам във вашите ръце.

Пратениците се съгласили и започнали да пируват в дома на свети Фока. В това време той устроил в градината си гроб, приготвил всичко необходимо за погребение, раздал на бедните имуществото си и цяла нощ пребъдвал в молитва, като се приготвял за смъртта. Когато настъпило утрото, изпратените от княза слуги станали и го попитали:

– Тук ли е Фока, когото ти искаше да предадеш в ръцете ни?

Светецът с радост им отвърнал така:

– Тук е, господари мои, правете с него каквото искате.

Тогава слугите попитали:

– Къде е той?

Блаженият отвърнал:

– Аз съм Фока, когото вие търсите, аз съм раб на Иисуса Христа. Аз се отричам от вашите мерзки богове, умъртвете ме.

Като чули това, пратениците се удивили: те почувствали срам и не искали да обагрят ръцете си с кръвта на човека, който така радушно ги приел и ги нагостил.
Поискали да си отидат и му казали:

– Ще кажем на княза, че навсякъде сме търсили Фока и никъде не сме го намерили.

Но той започнал да ги умолява, като се хванал за нозете им и молел да изпълнят това, което им е заповядано.

– С нищо друго няма да ме възнаградите така – казвал свети Фока, – както с това, за което ви моля. Понеже чрез това ще ме избавите от оковите на плътта и аз ще мога да се съединя с желания Христос.

Толкова силно свети Фока се стремял да се освободи от оковите на тялото и да живее с Христа. Така силно желаел да пролее кръвта си за Христа. Толкова голяма любов имал към Бога, че говорел така: „защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще те възхвалят“ (Пс. 62:4).

И така той убедил слугите и приел мъченически венец. Като бил обезглавен, той преминал от земята към небето*. Светите му мощи били погребани в приготвения от него самия гроб.

* Това станало около 320 година. Бел.ред.

Когато, впоследствие, в тези страни засияло още повече благочестието, над гробницата на мъченика била построена църква на негово име. И мнозина вярващи черпели благодат от светите мощи на Христовия страдалец: едни получавали изцеление от болестите си, други – утешение в скърбите, трети получавали помощ в беди по молитвите на светия мъченик Фока. Не само в град Синоп, но и по цялата вселена, на земята и по морето, на всички, които с вяра призовавали неговото име и връчвали себе си на неговите молитви, светецът се явявал велик благодетел в нужди и бърз помощник.

За мореплавателите станало обичайно да призовават на помощ свети Фока, понеже той им се явявал много пъти: ту нощем, когато се надигало вълнение, той разбуждал спящия рулеви, ту забелязвали, че той сам вдига платната. Понякога го забелязвали на носа на кораба. Понякога той се явявал, като ходел по морето.

Името на свети Фока прославяли на много кораби, плаващи в Черно, Адриатическо море и в океана. Вместо обичайните си песни, моряците започнали да пеят похвални песнопения в чест на свети Фока, така че всеки час името му било на устата на мореплавателите. Не само по време на бедствията, но и сред удоволствията, те споменавали свети Фока. У тях имало такъв обичай: когато седели на трапезата или на някое угощение, отделяли част от храната или питието в чест на свети Фока.

Някой от присъстващите на трапезата купувал тази част и получените от продажбата пари събирали в специална касичка. Така всеки ден отделяли част от своята трапеза за светеца и един след друг купували тази част: днес един, утре друг, после трети – така от първия до последния всички поред купували тази част и събирали парите за нея. Когато слизали на брега, парите, събрани от продажбата на тези части, раздавали на бедните, недъгавите, сираците и странниците.

Този обичай се пазел много години до времето, когато враговете на Светия Кръст, – Божие допущение за нашите грехове, – не превзели всички тези страни*.

Те твърде силно започнали да притесняват святата вяра и намалили броя на християните. Но и сега свети Фока, общ застъпник за всички, не престава да помага на плаващите в морето на този живот. Той ни привежда към небесното пристанище, като усърдно се моли за нас на Господа. Да се избавим и ние по молитвите на Христовия мъченик от всякакви беди във вода, вълнения и буря, сега, винаги и во веки веков. Амин.

Източник: pravoslavieto.com

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.