Елисавета Багряна — „Кукувица“

Стихотворението „Кукувица“ на Елисавета Багряна е част от стихосбирката „Вечната и святата“. То има за цел да отрече традиционните представи за жената като свързана с дома, заявява един нов морал на свободния избор, на свободата да се следват поривите на сърцето.

Отхвърлен е патриархалният модел, очакващ от жената смирено подчинение. Творбата утвърждава свободата на избора, волята на личността да отстоява себе си срещу традицията, срещу „неписаните закони“, когато ограничават свободата.

Кукувица

Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,

залудо пилееш дни и нощи,

божий свят ти станал, казваш, тесен.

Не видя ли, не разбра ли още?

Неведнъж те рекох и повторих:

не помагат билки и магии,

кой каквото иска да говори –

няма нивга аз гнездо да свия,

рожби румени да ти отгледам,

в къщи край огнището да шетам.

Мен ме е родила сякаш веда

и ми е прокобила несрета. –

Дай ми мене по света да скитам,

дай ми сборове, хора, задевки –

другите да слушам без насита

и сама да пея на припевки.

Моите очи се ненаглеждат,

моито уши се ненаслушват.

Не допридам свилената прежда,

недогаснал огъня потушвам…

И така живота ще премина

ненаситена, ненаживяна.

А кога умра, сама, в чужбина,

кукувица-бродница ще стана.


Източник: bulgarianhistory.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!