Един български светец, погинал за Христовата вяра

В житието на българският светец Георги Софийски Нови, съставено от поп Пейо, той е представен като „тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги.

Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше „господине“. Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому“.

За него се знае, че е роден през 1497 г. в благочестиво българското семейство от Кратово, Македония, и затова е известен още и като Георги Кратовски.

Родителите му Димитър и Сара починали рано. След като получил елементарна грамотност и станал изкусен майстор златар, младежът потърсил прибежище и препитание чак в София. Намерил подслон в дома на поп Пейо и започнал да упражнява занаята си.

Физическата красота и необикновеното майсторство на Георги Софийски Нови впечатляват турците, които се опитват да го помохамеданчат.

Привидно като клиент, а всъщност за да провокира младия българин, при него дошъл някакъв образован турчин. Той въвлякъл Георги в разговор по въпросите на вярата, но младият златар го заставил да млъкне засрамен.

Тогава турчинът съобщил на онези, които го пратили, че Георги е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.

Кадията извикал Георги под предлог да му даде своя поръчка, отново умишлено предизвикал спор за вярата.

Отговорите на Георги, който смело защитавал християнството, озлобили присъствуващите мюсюлмани. По тяхно настояване властите го хвърлили в затвора.

Там го посетил духовният му наставник поп Пейо и му вдъхнал твърдост във вярата. Пред съда Георги се държал достойно и кадията в крайна сметка го намерил за невинен.

Разярените мюсюлмани обаче търсели отмъщение. Те самоволно завлекли Георги Софийски Нови на мегдана и хвърлили 18-годишният младеж в горяща клада. Когато той започнал да се моли, един турчин го ударил с голямо дърво в главата и го повалил мъртъв в пламъците.

Това станало на 11 февруари 1515 г. По някакво чудо дървата от кладата изгорели, а тялото на мъченика останало цяло и невредимо.

През нощта на смъртта му благочестиви християни го отнесли и погребали в митрополитската църква „Св. Марина“ (тя се е намирала в двора на днешната Софийска митрополия). След известно време мощите на мъченика били извадени от гроба и поставени в храма на всеобщо народно поклонение.

Днес те са в неизвестност, като само една малка част от тях се съхранява в Драгалевския манастир „Св. Богородица“ край София, а друга част – Рилския манастир „Св. Иван Рилски“.

14 години след смъртта на Георги Софийски Нови, в далечен Новгород било сложено началото на църковното почитание към него, откъдето то се разпространило по цяла Русия.

Източник: desant.net


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!