Д-р Стамен Григоров – откривателят на лактобацилус булгарикус

Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в с. Студен извор, близо до гр. Трън.

Учи в престижния Институт по естествени науки в Монпелие. След отличното си представяне е приет в Женевския университет, където прави докторантура по медицина. Става асистент на известния бактериолог Леон Масол. Преди успешната защита на докторската си дисертация на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“ Стамен се жени за Даринка от Трън, която изиграва ключова роля в бъдещето му откритие.

Междувременно в Париж известният руски биолог Иля Мечников работи в института „Луи Пастьор“ по изследвания, свързани със стареенето на хората. Прави се проучване в над 30 държави за броя на столетниците на глава от населението. В България по това време се падат по четирима столетници на 1000 души. Започват изследвания на държавите с най-добро съотношение и се търсят причини за дълголетието. Стамен Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко, изпращано от жена му Даринка. Открива пръчковиден микроорганизъм и го нарича „Бацил А“. В авторитетно френско научно списание пише детайлна статия за българското кисело мляко и откритата от него бактерия. По това време е едва на 27 години. Вдъхновен, проф. Леон Масол пише до колегата си Иля Мечников: „…Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и ми се струва, че именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко, при това подквасата му беше донесена направо от България… След твоите забележителни „фагоцити” помисли за българското кисело мляко и за този „пръчковиден бацил”, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа…”

Проф. Мечников потвърждава откритието на Стамен Григоров. Базирайки част от изследванията си на българското откритие, съвместно с Паул Ерлих печелят Нобелова награда през 1908 г. за създаването на имунологията.

Откритието на Григоров е представено в института „Луи Пастьор” и в Сорбоната. По-късно в чест на родината на откривателя си е преименувано на Лактобацилус булгарикус.

Въпреки предложенията да оглави научни институти из целия свят, Стамен Григоров се връща в родината си. В гр. Трън ръководи местната болница и продължава с усилените си научни изследвания.

През 1906 г. във френско списание разкрива и новата си разработка – противотуберкулозна ваксина. Грешно е да се твърди, че е неин откривател – първата разработка принадлежи на Робърт Кох и е направена години по-рано. Въпреки това масовата ваксина срещу туберкулоза е приложена върху хора чак през 1921 г. от французите Албер Калмет и Камий Гарен.

Д-р Григоров участва в Балканската война като полеви лекар. С избухването на Междусъюзническата война отново заминава за фронта. През 1913 г. в кървавата битка край село Калиманци (Македония) братът на д-р Григоров е тежко ранен и въпреки медицинската интервенция умира в ръцете му.

Стамен Григоров участва и Първата световна война, когато сред българските войници върлува епидемия от холера. От наблюденията и последвалите му изследвания става ясно, че войниците, яли плесенясал хляб, не заболяват. Благодарение на въпросните пеницилинови гъбички спасява живота на стотици български войници. Награден е със Златен червен кръст и орден „За храброст“.

След войните д-р Григоров продължава медицинската си дейност в Трън, София, Варна, Велико Търново и др.

Трийсет години след публикациите му в „Ла прессе медикале“ д-р Григоров е поканен да продължи с експериментите си в Италия. В Милано прилага лечението си против туберкулоза. Резултатите са отлични, а методологията е наречена българско лечение. Канен е в Швейцария и Англия, но отново се завръща в България. Със семейството си се установяват в с. Новоселци, близо до София.

Великият български учен д-р Стамен Григоров умира на своя 67-ми рожден ден. Безпрецедентните му постижения в сферата на експерименталната микробиология изписват името му със златни букви в световната наука. Днес родната му къща е превърната в музей на киселото мляко, а болницата в Трън носи неговото име.

Мариана КОРФОНОЗОВА


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!