Драматичните превратности в съдбата на един царски адютант!

Изпълнен с премеждия и превратности е житейският път на елитния царски флотен офицер Александър Богданов от Русе. Завършил през 1927 г. с отличие Висшето военноморско училище във Варна, произведен е във флотски офицер с две звезди на пагоните. Живял и работил във Варна. Жени се, има две дъщери.

Като млад офицер трябвало да съпровожда от разстояние посланика на Турция в България на панаира в село Узунджово. Посланикът обаче на висок глас направил нецензурно изказване срещу България, което засегнало патриотичните чувства на офицера и той се нахвърлил с юмруци върху дипломата и го повалил на земята. Това породило дипломатически скандал. Султанът изпратил остра нота до цар Фердинанд с искане офицерът Богданов да бъде предаден на турските власти. Царят с нота се извинил за случилото се, но обявил, че „виновникът” като български офицер ще бъде съден в България. Всичко приключило с краткосрочен фиктивен казармен арест. През 1948 г. случаят даже бил упоменат накратко в учебниците по история.

Следващата забележителна превратност в житието на офицера Богданов е, че неочаквано получава временно назначение на престижната длъжност адютант на цар Борис ІІІ.

С навлизането на германските войски съюзници в България офицерът Богданов се увлича от фашистката идеология. Контактува с дислоцираните тук германски офицери. По препоръка на техен опитен офицер по военна оптика и със съдействието на варненския специалист по оптика проф. Д. Острев Богданов извършва преоборудване на няколкото ни подводници. Пак по поръчка на германското военно командване в България е назначен за шеф на нашето контраразузнаване срещу английския шпионаж.

Когато в България се въвежда се вечерен комендантски час като мярка срещу комунистическото съпротивително движение, във варненската дирекция на полицията са арестувани над 20 души врагове на царщината. Полицейските шефове решават без съд да ги издавят в морето. Натоварват ги на кораб, към командния му състав включват и офицера Богданов. Едва на кораба той разбира, че целта на секретната мисия е ликвидиране без съд на политически неудобни хора.

Инцидентът на кораба променя политическата ориентация на офицера, но той е задължен да участва в комендантски дежурства. Една вечер във Варна неговият патрул се натъква на съмнителен цивилен мъж в черна кожена шуба. Опитното му око разбира, че е един от комунистическите активисти. Разпорежда на съпровождащите го полицай и войник да ги оставят насаме и после казва тихо на нелегалния: „Мой човек, ни съм те чувал, ни съм те виждал! Спасявай се!” След време този мъж връща благородния жест на бай Сашо.

След 9.ІХ.1944 г. офицерът Богданов е арестуван от ОФ и осъден на смърт чрез разстрел. Във варненския затвор му прочитат кратката обвинителна присъда без право на обжалване, мотивирана от участието му в удавяне в морето на враговете на царщината. Заключват го в килията. За броени часове през нощта косата на темето на Богданов опадала, а останалата побеляла. Сутринта го извеждат на двора с още няколко души, привързват ги към отделни стълбове и им завързват очите. Когато командващият разстрела се появява и проговаря, Богданов разпознава нелегалния мъж с коженото яке и извиква: „Господине, ще разпознаете ли в мене офицера, който не ви арестува при среща с патрула ми?” Разстрелът на бай Сашо е отменен, но е осъден на доживотен затвор. През 1969 г. за добро поведение е освободен. Бе въдворен от милицията на работа в тогавашния русенски мебелен завод „Александър Атанасов” като автомеханик.

Инж. Иван ГРОЗЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.