Добърско – легенди от миналото

Село Добърско се намира на 20 километра от град Банско. Разположено е високо в Разложката котловина в Рила планина, с живописна гледка към Пирин и Родопите. За пръв път в исторически документ селото се споменава в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година, заедно с други села, дарени на Рилския манастир. Но местните предания свързват произхода му далеч преди това: тук се заселили ослепени войници на Самуил след трагичната битка при близката Беласица (1014 г.). (Това предание добърчани са отразили и в стенописите на храма).

До издигането на Банско в края на XVIII век Добърско е било икономически водещо селище в Разложката котловина. Около 1930 г. към селото са принадлежали и махалите Годлево и Бачево. В тях се отглеждал много добитък, а добърските търговци изнасяли памук за Турция и Европа – за Босна, Сърбия, Испания, Виена, Будапеща и др. Повечето от къщите в селото са построени по хълмовете над малка река, която преминава през Добърско. За първи път името Добърско се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. Тогава селището е известно с името Гнидобрадско. След потурчването на Разлог, населението на Добърско бързо нараства с българите, търсещи спасение от османците. До XVIII век Добърско е важен икономически и търговски център в Разложката котловина. Името му тогава е било Недобърско.

Добърско се намира и доста близо до Рилския Манастир, а през вековете тук е бил фундаментален център за християнството в нашата страна. Навярно това е предпоставка в региона около Добърско да са разпръснати цели осем светилища, които заобикалят като условна ограда селото. Друга атрактивна забележителност е водопадът, който е вкопан в корените на вековен бор в църква. В Добърско може да се види още и стара римска пещ. Преди време бурен вятър повалил вековно дърво и в основата му се разкрили тухлени арки, образуващи неголям тунел. Местни специалисти по археологически обекти установили, че това е антична керамична пещ, предназначена за производство на тухли и керемиди. Днес добърската пещ е една от малкото пещи от този тип открити на територията на България. Тя е изключително добре съхранена и представлява уникален и ценен археологически паметник.

Безспорно обаче най-голямата историческа, религиозна, културна и туристическа забележителност на Добърско е църквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Тя се намира точно в центъра на селото, а нейната история е преплетена с вековна мистика и легендарни предания. Заради уникалната художествена и историческа ценност, която храмът представлява, той е включен в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство. Светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат са били византийски воини, покровители на християнската войска. Църквата е построена през 1614 г., но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара, може да се предположи, че годината на строителство е 1122 г. Според изискванията на османците постройката не трябвало да изпъква сред останалите жилищни сгради, в резултат на което тя няма дори прозорци – само тесни, подобни на бойници, отвори в дебелата каменна стена. Според преданието първите заселници тук са били Самуилови войници, които са ослепените след битката в Беласица през 1014 г. След поражението те се насочват към Рилския манастир, но по пътя лошите зимни условия им попречват да достигнат обителта. Много от тях са останали на мястото на сегашното село Добърско. Те намират изцеление в лечебната вода, която днес извира в двора на „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Според друго предание с водата на изворчето е лекувал очите си и св. Климент Охридски.

„Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е малка трикорабна базилика, в която днес могат да се видят ликовете на над 460 библейски и местни герои, които са се съхранили в много добро състояние. Удивителното в този храм е, че нищо в църквата не е реставрирано. Наскоро се предприе само основно освежаване, по време на което са отстранени вековните наслагвания от прах и пушек върху стенописите. Така иконите и фреските днес греят почти с първоначалния си блясък. Фактът, че на толкова малка площ са изографисани толкова много религиозни фрески прави „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” един от най-ценните храмове на територията на страната ни. В църквата реално няма място по стената, което да не е заето от уникален стенопис. Интересен факт е, че Свети Георги и Свети Димитър са изрисувани само тук и в Атон в цял ръст. Обикновено е прието да ги виждаме изобразени на кон. Образите на светци при норма от 4 – 5 за храм, тука са 30. Това не се среща никъде на друго място.

Има хипотеза, че художникът е бил жена, но засега тя не е подкрепена със солидни доказателства. По онова време всички зографи са били мъже. Необичайните похвати, използвани от зографите, са причина някои хора да виждат в изографисаните стени изображение на Иисус Христос в космически кораб. Днес повечето от посетителите на „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” идват, за да зърнат тази уникална фреска, която изписва Божият син седнал в нещо, което поразително прилича на високотехнологична совалка. „Възможно е в онези далечни години иконописците наистина да са виждали ракета. Няма как иначе да рисуват толкова точно аеродинамичните й форми и грохота на двигателите, който се забелязва още по-ясно в други български храмове“, е мнението на параспециалисти. В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия бог – астронавт – „Божието възкресение“. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Някои хора виждат в нея, как бог поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята.

Невероятната градина, която днес стои пред входа на „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ запленява с живописността си. Тя е редовно поддържана, като е изпъстрена с чудно красиви цветя. В нея е разположен и целебният извор, от който са се лекували Самуиловите войници. Не пропускайте шанса и вие да напръскате лицето си с „магическата” вода на язовира, или пък да хвърлите някои монети в него, както повелява традицията.


Източник: uchiteli.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!