Днес си спомняме за българският историк Рафаил Попов

Проф. Рафаил Петров Попов (Троянски) е български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел.

Рафаил Попов е роден е на 27 август /14 август стар стил/ 1876 г. в град Търново (днес Велико Търново, България) в семейството на попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца. Той е най-малкият от общо четирите деца на търновския свещеник, в чиято къща се настанява висш офицер от руските войски и попът на полка. Те стават кръстници на бебето, като заменят името му Рачо с библейското Рафаил.

Завършва гимназия във Велико Търново. През 1896 г. Започва следването си във Висшето училище (днес Софийски университет) по специалност естествени науки. Още като студент провежда през 1899 и 1900 г. разкопки в пещерите Духлатата и Малката край Търново. Завършва висшето си образование през 1901 г.

През същата година е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. Извършва разкопки в Царската пещера край Беляковец, Голямата и Малката пещера край с. Мадара, както и на крепостта при Мадара, където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – водолей, риби, овен и телец.

През 1902 г. основава археологическо дружество. Поставя се началото на Оръжеен археологически музей (по-късно прераснал в Археологически музей, гр. Шумен), взема дейно участие при уреждането му, става и първият му уредник. Министерството на народната просвета му възлага да проучи околностите на град Шумен и особено добре да огледа околностите на с. Мадара, където се намира станалият по-късно широко известен грамаден скален барелеф, наречен Мадарски конник. Чрез събраните от него на това място богати археологически материали, той установява, че те принадлежат на няколко исторически епохи. Той посочва, че Мадарският край е богата съкровищница за изучаването на миналото на Балканския полуостров.

През 1905 г. прави най-значимото си откритие – Чаталарската омуртагова колона. Намирането и изкопаването ѝ се случват в село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област. Колоната е висока шест метра, с много усилия още тогава я закарват в Шумен и оттам в София. Тя става причина Фердинанд да награди откривателя ѝ с орден пета степен за Гражданска заслуга, както и с похвално писмо от Министъра на народната Просвета проф. Иван Шишманов за извън училищната му дейност. Изучава пещери при с. Беляковец (Търновско).

През 1907 г. разкопава Коджадерменската предисторическа могила край гр. Шумен.

През 1908 г. – Проучва Деневата и Дядо Гергевата могила с.Салманово, Преславско. Прави сондажи при пещерите Крумовите порти западно от Шумен и на Хисаря при с. Войвода, Новопазарско и при с. Чаталар; Установил Еоценски геологически слоеве по Провадийското плато; Разкопки с. Марковча, Провадийско от еоценско време.

През 1929 г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност.

Назначен е за директор на Народния археологически музей в София (1929 – 1938 г.) Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик Гаврил Кацаров, обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето.

На 15 август 1940 г. Рафаил Попов завинаги затваря очи на 64-годишна възраст, оставя вдовица с двама синове и една малолетна дъщеря.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.