Днес почитаме паметта на българският морски офицер Борис Стателов!

Днес почитаме паметта на българският морски офицер, капитан I ранг, Борис Стателов!

Борис Константинов Стателов е роден на 21 август 1886 година в македонския град Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Баща му Константин Стателов е директор на Солунската българска гимназия, а майка му Елена Стателова е учителка в училището.

През 1905 г. Борис Стателов завършва Военното училище в София, а след това през 1907 г. след като полага всички изпити в Офицерския курс при Флота получава квалификация на морски офицер. През 1911 година последователно завършва Минния офицерски клас и Допълнителния курс по радиотелеграфия на Минния офицерски клас в Кронщат, Русия. Стажува на крайцера „Рюрик“ на Руския императорски флот. Като резултат на комплексното обучение в България и Русия през 1920 г. с постановление на Министерския съвет №6 му се признава Висше специално военноморско образование, за което му се издава „Атестат“.

След завръщането си в България служи в Дунавската флотилия. По време на Балканската война 1912 – 1913 Стателов организира противодесантното наблюдение в Шаркьой, поставянето на минни заграждения в Родостенския залив на Мраморно море. Ръководи подривната команда заделена от състава на Дунавската флотилия в Одринската операция, а по-късно става командир на импровизирания от капитан-лейтенант Евстати Винаров торпедоносец „Марица“, подготвен да атакува турския броненосец „Тургут рейс“ на 31 март 1913 г. Планираната атака не се провежда поради влязлото в сила примирие.

В периода 1914-15 година Борис Стателов е назначен за преподавател по дисциплините „Метереология и океанография“ и „Електротехника и радиотелеграф“ в Офицерския курс при Флота на Негово Величество.

По време на Първата световна война е командир на миноносеца „Храбри“, който заедно с „Шумни“ влиза в бойно съприкосновение с руска ескадра във Варненския залив на 14 октомври 1915 година.

В периода 18.8.-22.9.1916 година Стателов провежда учебни плавания на германските подводници UB-14 и U-33. В периода 18.8-30.10.1917 година е „амбаркуван“ на българската подводница №18, след службата на която получава квалификация на подводничар, а след войната и право да носи „Знак за подводно плаване“.

По-късно Стателов е началник-щаб на Черноморската част на Флота на Негово Величество и официален български представител в Морската навигационна техническа комисия между съюзниците от Централните сили за Черно море и река Дунав (1918). През 1917 година е произведен в чин капитан-лейтенант. От 11 септември 1918 г. е назначен за командир на учебния крайцер „Надежда“, който се намира на ремонт в Севастопол. След потушаването на протеклия на кораба бунт, сдава длъжността на лейтенант Буков и се завръща в България. През 1919 година Борис Стателов е произведен в чин капитан II ранг.

След края на войната е интендант на Флота на Негово Величество и преподавател по дисциплината „Навигация и лоция“ в Учебната част, а от 1921 – командир на Дунавската търговско-полицейска служба. По-късно е командир на Крайбрежната жандармерийска дружина и на Морската полицейска служба, а от 1926 до 1932 година е началник на Морската учебна част. През 1926 година е произведен в чин капитан I ранг. От 1932 г. е началник на Морските учебни заведения, а от 1933 г. е командир на морска бригада.

През 1933 година преминава в запаса. Известно време е комендант (по съвременната терминология – капитан) на търговския кораб „Сердика“. След Деветосептемврийския преврат е заподозрян във връзки с британското разузнаване. Интерниран е в село Слатина, Ловешко. Умира в 1959 година.

На капитан I ранг Борис Стателов е признат значителния принос като преподавател във ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, за което през 2006 г. той е удостоен със стела на Алеята на преподавателя на Училището

Поклон!

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.