Днес отбелязваме рождението на войводата Петър Ацев!

Петър Ацев Хаджикостадинов Симоновски е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале.

Петър Ацев е роден на 7 юни 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО.

През 1901 година негов четник е Кръстю Гермов, по-късно известен като Шакир войвода. В началото на 1902 година става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.

Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.

След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев. Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков – Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.

През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.

След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.

В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е закратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.. На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп. 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.

Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.

Почива през 1939 година в Пловдив. Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:

„ На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач.“


Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!