Днес отбелязваме рождението на акад. Иван Салабашев!

Академик Иван Салабашев е български политик от Либералната партия в Източна Румелия, после в Съединена България от Народнолибералната, след това от Демократическата партия.

Заема министерски постове: директор на правосъдието (1882-1884) в Източна Румелия, после финансов министър в правителството на Стефан Стамболов (1888-1890; 1892-1894) и в първото правителство на Александър Малинов (1908-1910), както и правосъден министър (1892). Той е народен представител в VI (1890-1893), VII (1893-1894), XI (1901) и XIII (1903-1908) обикновено народно събрание.

Иван Петров Салабашев е роден в Ески Заара (днес Стара Загора) на 19 януари (7 януари стар стил) 1853 г. Негов брат е видният военен деец полковник Стефан Салабашев.

Завършва гимназия в град Табор, Чехия, (1872) и математика в Пражката политехника (1876). Темата на разработката е „Декартова крива линия“, която се смята за първи оригинален български труд по математика. Участва като доброволец на страната на Сърбия в Сръбско-турската война през 1876, след което е учител в Болградската гимназия (1877-1879).

След Освобождението Салабашев се връща в Пловдив, където заема различни постове в управлението на Източна Румелия и се включва в местната Либерална партия. При нейното управление той е директор на правосъдието (1882-1884). През следващите години се премества в Казанлък и се занимава с търговия с розово масло. Там се жени за Милка от известния род розопроизводители Папазови.

След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и участва в правителството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888-1890; 1892-1894) и министър на правосъдието (1892).

През 1903 преминава към Демократическата партия. През 1908 става министър на финансите в кабинета на Александър Малинов (1908-1910). Наред с колегите си министри Стефан Паприков и Андрей Ляпчев, Салабашев представлява българската страна в преговорите за финансовото уреждане на независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908, и ги завършва с успех, подписвайки българо-руския протокол от април 1909. За да посрещне увеличените вследствие от протокола финансови задължения на държавата, Салабашев повежда преговори за нов чуждестранен заем, като същевременно се опитва да разбие монопола на Париба върху българския държавен дълг и да отслаби контрола ѝ върху българските финанси.

След като френското правителство проваля заем с друга френска банка – „Креди мобилие“, Салабашев постига споразумение с австрийската „Винер банкферайн“ (декември 1909). Сближението му с Виена затруднява княз Фердинанд, който търси голям заем от Париж, за да подготви България за война с Османската империя. Това кара княза да свали Салабашев от финансовото министерство (септември 1910). От 1910 до 1914 Салабашев е пълномощен министър в Австро-Унгария.

Иван Салабашев е сред първите български шахматисти. Научава се да играе шахмат в гимназията в Табор. След завръщането си в България започва да популяризира тази игра. Той е първият председател на създадения по негова инициатива Софийски шахматен клуб.

Заемайки разни постове в Източна Румелия, той предлага находчиво решение по какъв начин 56-членното Областно събрание в Пловдив, в което 30 от членовете са българи, да избере свой Постоянен комитет, състоящ се само от български представители. С това си решение младият политик става основоположник на изборната математика в България

В негова чест е наречен математически турнир, който се провежда от 1992 г. в Стара Загора

Акад. Иван Салабашев умира на 14 юни 1924 г. в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.