Днес е роден българският футболист Александър Александров!

Честит рожден ден пожелаваме днес на Александър Александров!

Александър Александров – Кривия е бивш български футболист.

Роден на 19 януари 1975 г. в Пловдив. Александров е продукт на школата на „Марица“ (Пловдив). През 1997 г. преминава в „Левски“. С този клуб Александров става шампион през 2000 г., вицешампион през 1998 и 1999 г., носител на Купата на България през 1998 и 2000 г.

Александър Александров дебютира в националния отбор на България на 10 октомври 1999 г. в европейска квалификация срещу Люксембург. За мъжкия национален изиграва 11 мача и е вкарва 1 гол до 2005 г.

Футболист № 1 на България за 1999 г. За „Левски“ е изиграл 15 мача и е вкарал 1 гол в евротурнирите (4 мача за КЕШ, 5 мача и 1 гол за КНК и 6 мача за купата на УЕФА). Впечатлява италианските специалисти в мачовете с Ювентус за Купата на УЕФА през 1999 г.

През 2001 г. подписва договор с турския клуб „Коджаелиспор“. По-късно играе за още четири клуба в Турция — „Истанбулспор“, „Кайзериспор“, „Коняспор“ и „Анкарагюджу“.

С „Коджаелиспор“ Александров става носител на Купата на Турция за 2002 г. За шест години в Турция изиграва 197 мача и вкарва 36 гола.

През септември 2007 г. Александров се завръща в България и сключва договор за 1,5 години с „ПФК Черно море“.

Въпреки че към този момент е вече на 32 години, Александров бързо става капитан на „Моряците“ и е избран за „Футболист № 1 на Варна“ за 2007 и 2008 г. и „Най-добър халф в „A“ група“ за 2008 г.

През лятото на 2011 се присъединява към ПФК Ботев (Пловдив) където помага на отборът да се завърне в елита, след което е назначен на поста спортен директор при пловдивчани.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.