Днес е роден българският революционер Павел Шатев!

Павел Шатев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от Солунските атентатори, а по-късно и един от създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), масон. Известен е с псевдонимите Георги Манасов и Кратовалиев.

Павел Поцев (Попов) Шатев е роден на 2 юни 1882 г. в град Кратово, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование завършва в родния си град, след което учи в III-класното училище в Скопие. Средното си образование (тогава от IV до VII клас) завършва в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ през учебната 1899/1900 година, като успешно полага матура. През учебната 1901-1902 година е назначен за учител в Лесново.

Взима участие в Първата световна война, по време на която изпълнява задачи на военното контраразузнаване (Военно-полицейската секция при Щаба на Българската армия) в Ниш.

След Първата световна война Шатев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

През 1920 година е назначен за управител на Мъстанлийска околия.

През декември 1921 година, на първия конгрес на Македонската емигрантска федеративна организация е избран за неин председател. Поддържа добри контакти с правителството на Александър Стамболийски. В 1922 година Шатев чрез мисията на Руския червен кръст в България свързва МФО и Коминтерна и през юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. В 1923 година става член на партията на Никола Генадиев Народно единство.

По-късно същата година емигрира във Виена, където се свързва със съветското посолство и се поставя в услуга на Коминтерна като разузнавач.

На 1 октомври 1925 година Шатев присъства на Учредителната конференция на ВМРО (обединена) представител на македонските братства в България и на македонската емиграция в Турция. На конференцията Шатев говори, че организацията трябва да действа сред населението, сред емиграцията в България и сред емиграцията в чужбина. Също така според него не само Майският манифест може да се използва като идейна основа, а и Меморандумът на Илинденската организация. В 1926 година Шатев пристига в Цариград, където се опитва да създаде комитет на организацията под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но този опит е провален от дейци на ВМРО.

На първата обща редовна конференция, свикана през есента на 1929 г. в Берлин, става и официално разцепление. Част от дейците на ВМРО (обединена), сред които Павел Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и на конференция в Цариград правят опит да създадат нова организация. През 1931 г. Шатев се връща в България а от 1934 г. година работи като адвокат, в което време се отдава и на публицистика. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).

На 1 ноември 1938 година Шатев публикува „Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“ с искане за създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“.

След края на войната се установява във Вардарска Македония и участва в политическия ѝ живот. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“. На 27 октомври 1944 година е делегат на АСНОМ. Със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България Шатев е утвърден за член на Македонския научен институт. В първото македонско правителство (1945) е избран за министър на правосъдието, а през 1946 г. за подпретседател на Президиума на АСНОМ. На първите избори за парламент на Югославия е избран за народен представител.

През есента на 1946 година Павел Шатев пише жалба до българското посолство в Белград, в която твърди, че македонският език се сърбизира, че се прогонва българският език и иска намесата на Георги Димитров.

През септември 1948 година Шатев информира втория секретар на българското посолство в Белград, че смята за грешка текста в Резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к), в която се говори за българско малцинство в Македония, тъй като народът в голямата си част се чувства български.

През 1949 е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. В затвора в Скопие е задържан 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. На 30 януари 1951 г. Шатев е намерен мъртъв на битолското сметище.

Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ. По спомени на Павелъ Шатевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1927.
Автор на книгите „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“, „Националните малцинства и самоопределението на народите. Трагедията на Балканите“ и други.

Павел Шатев умира на 30 януари 1951 г.


Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!