Днес е роден българският журналист и писател Любен Дилов-син!

Честит рожден ден пожелаваме днес на Любен Дилов-син!

Любен Дилов е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач и политик. Публична известност има под името Любен Дилов-син.

Любен Любенов Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател-фантаст Любен Дилов (1927 – 2008 г.).

Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.

От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.

След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател.

От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.

Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 г.

От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L’Europeo“.

Разведен е, има три деца.

Член на журито в предаването „България търси талант“, сезони 1, 2, 3 и 5. Член на журито в първия сезон на „Като две капки вода“.

Творчество:

  • Неспасяемият език или детството на идиота, София, Университетско издателство, 1989
  • Слави Трифонов: За стърчането. София, Сиела, 2002, 288 с. ISBN 954649528Х
  • Седнал във въздуха. (подб. и ред. Искра Ангелова). София, Сиела, 2003, 275 с., ISBN 954-649-629-4
  • Хуйку. Български антинародни приказки. С илюстрации на Андрей Кулев. София, Сиела, 2008, 136 с. ISBN 978-954-28-0368-3
  • Усмихни се България: Сатира. С илюстрации на Чавдар Николов. София, Сиела, 2008 ISBN 978-954-28-0179-5

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.