Димитър Добрев – защитникът на морските предели на Отечеството

Славният морски офицер и патриот Димитър Добрев е роден в Русе през 1868 г.

В Сръбско-българската война Добрев като 19-годишен юнкер заминава доброволец на фронта. Назначен е за командир на полурота в І пехотен полк и влиза в бой при Бреговица, Малово и Гургулят. Именно при с. Гургулят той е вече командир на рота и за заслугите си в боя получава орден „За храброст“ ІV степен. След края на войната се завършва във Военното училище. През 1888 г. е зачислен като протупей юнкер. На 1.V.1891 г. придобива първо офицерско звание.

В 1893 г. държи изпит и е преведен в Дунавската военна флотилия. Започва военната флотска кариера на младия военен. През 1897 г. мичман Добрев е изпратен за изучава торпедно дело в Адриатическата база „Пола“ в Австро-Унгария. След завръщането си е изпратен във Варна като вахтен офицер в създаващия се Български боен флот. По-късно е минен офицер на крайцера „Надежда“.

Със съдействието на княз Фердинанд І Добрев заминава за Кронщад в Русия. През Руско-японската война Военното министерство в София да му разрешава да постъпи като доброволец и той е зачислен на борда на крайцера „Дмитрий Донской“, командван от кап. І ранг Лебедев, който в сражението при Цушима води бой с 6 крайцера и 6 миноносеца на японците, като изважда от строя 1 крайцер, а друг подпалва. Вторият артилерийски офицер на борда е Д. Добрев и той командва долната помощна батарея. В утрото на 16.V.1905 г. руският крайцер е потопен на 1,5 мили от о-в Дежелет в Японско море. Добрев е пленен и прекарва почти 6 месеца в Япония в Сесебо, Мацурма и Осака. На 30.Х.1905 г. е предаден на руските власти и след 1 месец е в Санкт Петербург. На следващата 1906 г. е награден с руския орден „Св. Владимир ІV ст. с мечове и лента“.

Офицерът се завръща в родината. Княз Фердинанд І го награждава с орден „Св. Александър ІV ст.“

През 1910 г. е вече командир на крайцера „Надежда“, а през 1911 г. е временен началник на флота, но е уволнен на 10.ІІІ.1911 г. Така капитан ІІ ранг (подполковник) Д. Добрев напуска флота. Но започва Балканската война и той е мобилизиран и изпратен да организира семафорната служба по бреговата ивица. След това е плац-комендант на Варненския укрепен район. Накрая назначават Добрев за командир на торпедоносците. Командирът и знамето са на борда на „Летящи“, следват го „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“.

На 8.ХІ.1912 г. отрядът торпедоносци среща турския кръстосвач „Хамидие“. Проведена е торпедна атака под командата на капитан ІІ ранг Добрев. Торпедоносецът „Дръзки“ улучва турския кораб. Десет души са убити и повече от 10 ранени. „Дръзки“ е под командата на капитан-лейтенант Георги Крупов. А командирът на „Хамидие“ Хюсеин Реуф бей пише:

„Ако разгледаме безпристрастно случая с „Хамидие“ и кажем самата истина, трябва да призная, че тази голяма успешна атака на българския флот е едно славно начало, с което той може да се гордее.“

За тази първа победа на българския флот на 8.ХІ.1912 г. кап. ІІ ранг Добрев е награден лично от царя с орден „За храброст ІІІ ст.“ През Междусъюзническата война на 28.VІ.1913 г. идва заповед българският флот начело с крайцера „Надежда“ да напусне Варна, за да избегне румънско нападение. Успешно достига Севастопол. Според международните морски закони корабите трябва да бъдат разоръжение в 24 часа. Поради големите връзки на кап. Добрев с руското адмиралтейство от времето на Японската война българският флот е спасен.

На около 50 години той завършва Юридическия факултет на Софийския университет и става виден столичен адвокат. Живата история на Българския военен флот капитан І ранг (полковник) от запаса Димитър Добрев почива на 14.ІV.1944 г. на 76 г. във Велико Търново и е изпратен подобаващо от признателните съвременници.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.