Георги Кондолов – комитата на странджанския край

Революционерът Георги Кондолов е­ един от водачите на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

Роден е през 1858 г. в малкотърновското село Велика с името Желязко. По-късно е прекръстен на Георги от по-големия си брат. Млад заминава за Цариград, където изкарва прехраната си като дърводелски чирак.

След Освобождението се установява в Хасково. Като войвода на Първа еникьойска чета участва в борбата срещу въстаналото турско население в Родопите. За проявената храброст в сраженията е награден с бронзов медал от княз Александър I Батенберг.

През 1889 г. Кондолов се преселва в Бургас със семейството си, където открива дърводелска работилница. На 15.ХII.1896 г. заедно с Георги Минков, Григор Дяков, Стоян Петров и Иван Златарев основава в града клон на Одринското преселническо дружество Странджа. В първия учредителен конгрес на одринските дружества в България участва на 19.II.1897 г. Когато конгресът приключва своята работа, заедно с Капитан Петко войвода и Стоян Петров създава Таен революционен комитет, който да подпомага организирането и изпращането на чети в поробена Тракия. През 1900 г. Георги Кондолов е делегат на Бургаското тракийско дружество на Седмия македонски конгрес, а на следващата година ­ ръководител на Македоно-одринския комитет в Бургас. Възглавява и агитационно-пропагандна чета, с която действа в района на Странджа планина. Запознава се с Гоце Делчев, който му гласува голямо доверие. С втора чета през 1902 г. укрепва селските комитети на ВМОРО в Малкотърновско и изгражда голям брой смъртни дружини за предстоящото въстание.

С трета чета, сформирана на 18.V.1903 г., действа в южната част на Малкотърновския революционен район и в отделни села на Лозенградско. С нея участва на конгреса в местността Петрова нива, на който е избран за началник на въстаническите чети в Странджанския район.

След избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Георги Кондолов възглавява собствена чета, с която води тежко сражение с турския аскер при малкотърновското село Паспалово. Тежко ранен от вражески куршум, моли четниците да го убият, за да го избавят от мъките. Тежкият жребий се пада на Димитър Желязков-Македончето, който го застрелва на 7.VIII.1903 г. На следващия ден Георги Кондолов е погребан. През 1925 г. костите му са пренесени в дървено сандъче нелегално в Малко Търново, където има паметник-костница и музейна сбирка, посветени на войводата.

В знак на признателност през 1950 г. малкотърновското село Мързова е преименувано в Кондолово. Народът възпява делата му в песента Кондолов страшен комита. Костите му са преместени в местността Петрова нива.

Атанас КОЕВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.