Георги Китов – непокорният откривател

Георги Китов е археологът, разкрил златната маска на Терес и бронзовата глава на Севт Трети. Находките му носеха огромно щастие и признание, а на България – световна слава.

Георги Китов не знаеше умора, не го спираха нито летният пек, нито прахолякът и дъждът, нито чиновническите недомислици. Беше непокорен и не искаше да чуе думите „няма пари”, когато иманяри дебнеха да изпреварят археолозите, да пробият и ограбят поредната тракийска могила. И боговете му се отблагодаряваха с находки, до които никой друг не успя да стигне…

Беше висок, слаб, брадат, на разкопки обикновено само по бански, тениска и задължителния тропически шлем; гледаше сериозно и всяваше респект. Не понасяше думата „аз”, за него всички в експедицията бяха екип – от опитните археолози и студентите до шофьорите и общите работници. До него бяха синът му от първия брак Александър, втората му съпруга Диана Димитрова (днес тя ръководи „ТЕМП”), а често и малката им тогава дъщеричка.

Някои го сравняваха с откривателя на Троя – Шлиман, мнозина журналисти обаче го наричаха „българския Индиана Джоунс”. А Китов понякога се забавляваше с това, друг път пък се ядосваше – държеше да е просто „българинът Георги Китов”, който десетилетия наред търси истината за древните траки и не знае умора. Ядосваха го и глупостта, и невежеството, и неуважението към труда на археолозите. Никога няма да забравя деня, в който бе отворена Голямата косматка и сякаш се изсипа Рогът на изобилието – „качулки” дойдоха и почти арестуваха археолозите, а на журналистите забраниха всякакъв достъп до информация. Тогава за пръв път видях сълзи в очите на Георги Китов – полицейското престараване бе обидно за него…

Ето и малко любопитни факти за легендарния археолог:

Роден е на 1 март 1943 г. в Дупница. Родителите му – Петър и Евдокия, нямат нищо общо с науката за древността, но пък са научили сина си на родолюбие. Като дете баща му му подарява две стихосбирки – на Яворов и Пеньо Пенев, които археологът до последно носеше в раницата си за късмет.

Завършва история с профил археология в СУ „Св. Климент Охридски”, постъпва на работа в Националния археологически институт с музей към БАН и от 1971 г. започва самостоятелни разкопки. Автор е на повече от 150 научни публикации и около 400 научнопопулярни статии.

Експедиции под негово ръководство са проучили тракийските могили в Луковитско, Долината на тракийските царе в Подбалкана, Родопите, Сакар…

За да бъде в екипа му, всеки трябваше да спазва определени правила и спартанския режим – ставане в шест часа, сядане за чаша чай и разпределяне на задачите и тръгване към обекта. Всеки ден по седем часа на крак, седем дни в седмицата в най-силния летен пек, четири-пет месеца в годината. Всяка минута закъснение се наказва с левче глоба, но опашката от кандидати да работят с него беше голямо. Не понасяше мързеливите, нито глезотиите – хранеше се с каквото дал Бог: сирене, домати и т.н., спяха по читалища, училища, квартири.

Обичаше хубавото вино – все пак търсеше истината за траките. А на Трифон Зарезан колегите му задължително го увенчаваха с лозовия венец на бог Дионис, патрон на археолозите.

Любимите му максими: „Не понасям некоректността!”, „Обичам предизвикателствата, отъпканите пътища не са ми интересни” и „Гръм на нужник не пада!” А девизът на експедицията: „Обичаме да ни е трудно!”

На ръката си носеше копие на златен пръстен на тракийски владетел от IV в.пр.Хр. с изображения на грозд, костенурка и глава на грифон. Тоест – който пие вино, живее дълго като костенурка, силен е като лъв и е волен като орел.

Отиде си на 65 години на 14 септември 2008 г.

Източник: afish.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.