Георги Живков – един от строителите на нова България

Георги Живков е един от изтъкнатите строители на следосвобожденска България, чието име днес е незаслужено забравено.

Той е роден през 1844 г. в Търново в семейството на западналия търговец Атанас Басмаджията. Учи в родния си град и в цариградското медицинско училище, а учителства в Русе, Варна и Търговище.

Включва се рано в освободителните борби – в Търновското въстание (1862 ), в подготовката на Хаджи-Димитровата чета от 1868 г., в основаването на БРЦК (1869 г.) а през 1876 г. е изпратен с отговорна мисия от Стамболов в Сърбия за уговаряне на общи действия срещу поробителя.

Живков се справя блестящо със задачата, като след срещата със сръбския военен министър Тихомир Николич на 17 април 1876 г. Белград обещава на въстаниците 30 000 пушки, както и 2000 пушки за готвената от Панайот Хитов чета, като единственото изискване на сърбите е бунтът да започне едновременно с началото на сръбските военни действия срещу Турция, но инициативата пропада поради преждевременното избухнало на 20 април въстание в Копривщица.

През есента на същата година Живков е доброволец и в Сръбско-турската война, приключила безславно за Сърбия на 24 октомври 1876 г.

След освобождението на България участва активно в политическия й живот, като първи търновски кмет, софийски окръжен управител и директор на варненската девическа гимназия.

Като съратник на Стамболов се включва в редовете на Народната либерална партия.

Депутат е в шест парламента (1, 2, 4, 5 ,7 ОНС и 3 ВНС), председател е на три (4 и 7 ОНС и 3 ВНС), като от 1 ноември 1886 г. до 2 август 1887 г. е и регент на страната. Като депутат в 3 ВНС участва в избора на 25 юни 1887 г. на Фердинанд Сакскобургготски за български княз.

Георги Живков оставя диря в управлението на нова България като просветен министър (16 – 26 август 1886 г., 20 август 1887 – 19 ноември 1893 г.).

Големи са заслугите му за развитието на културата и образованието у нас. По негова (и на Стамболов) инициатива се гласува Закон за висшето училище (8 декември 1888г.), а през 1889 г. започва да излиза Сборникът за народни умотворения, в първите три тома на който се печата Вазовия шедьовър „Под игото”.

Във връзка с правописната реформа на 14 януари 1892 г. Живков предлага да започне издаването на прочутото по-късно списание „Български преглед”, просъществувало от 1893 до 1900 г.

През 1889 г. Георги Живков написва необходимата за страната книга „Кратко изложение по земеделието и занаятите в България”. Той е автор на важния Закон за народното просвещение (10 декември 1891 г.), а сред приносите му като парламентарен шеф е гласуването на Избирателния закон на 10 декември 1893 г.

На 1 септември 1894 г. съпартийците му решават да бойкотират предстоящите след 10 дни избори за народно събрание, с което приключва и политическата кариера на Живков.

Според спомените на Добри Ганчев той се скарва със Стефан Стамболов, а след смъртта му е сред претендентите за лидерския пост в партията, като амбициите му са парирани от Димитър Греков.

Доживява на 19 януари 1899 г. идването на власт на един от безспорните водачи на народните либерали – Димитър Греков, и умира на 24 април 1899 г.

Знае се, че е поддържал топли отношения със сестра си Виктория (Вела), съпругата на Димитър Благоев, която дори е имала намерение да напише за него биографична книга.

За нас остават делото, постиженията и името на Георги Живков, които се нуждаят от популяризация и обективно осмисляне.

Автор: Борислав Гърдев


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!