Георги Велчев – пейзажистът-пътешественик

Творческият път на родения във Варна художник Георги Велчев – възпитаник на професорите Иван Мърквичка и Стефан Иванов, преминава през бойните полета на Балканската и Първата световна война, през неповторимата атмосфера на Лувъра и школата на живописците Пиер Бонар и Арманд Жан и успешни изложби във Висбаден и Карлсруе – Германия. Посещава Венеция, Неапол, Рим, Флоренция…

Преодолял непредвидени трудности, през 1924 г. е в далечна Америка – открива самостоятелна изложба, картините са откупени и се впуска в любопитни пътувания до Маями, Сан Франциско, Хавайските острови, Лунната долина, където е творил и починал Джек Лондон. „Аз, неизвестният българин – изповядва Георги Велев – се бях отправил да търся не злато, а гроба на големия писател. Ако не отидех, никога е бих си простил.”

Пътуване с палитра и статив раждат десетки градски и морски пейзажи, изразителни портрети.

1931 г. Отново и завинаги в родната Варна. На вниманието на обществеността художникът представя поредица изложби, утвърдили безспорния му талант – пейзажи от Котел, Камчия, Ропотамо, Морския бряг – творби, за които Янко Арнаудов в списание „Морски сговор” е убеден: „С лекота е уловен патриархалният дъх на поезията, почувствана с настроение, слънце, много въздух, хармония в багрите.”

Постепенно и убедително интересът на Георги Велчев е завладян от морето, видяно от ранна утрин до залез в неповторима красота. Почитателите на изобразителното изкуство говорят с възхищение за неговите морета, подредени във времето на сезоните: „Калиакра”, „Мъгла”, „Изгрев”, „Бялата хармония”, „Галата”, „Фиорди”, „Остров Свети Георги”. Една ще остане незавършена в малкото, несъществуващо вече ателие в китния двор с лозницата и здравец в неговия дом. Там откъдето тръгва за болницата със заръка: „Напишете на вратата на ателието: Няма да се върна”. Било е 1955 г. Ненавършил 65.

Георги СМИЛЕНОВ


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.