Българската принцеса на свободата

Действителното име на нашата национална героиня Райна Княгиня е Райна Попгеоргиева Футекова. Родена е на 18 януари 1856 г. в семейството на свещеник Георги Футеков и Нона Налбанска. Завършва Панагюрското класно училище и на 13-годишна възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо училище в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева. Райна завършва петгодишния курс на обучение за четири с отличен успех, похвална грамота и награда.

През учебната 1874/75 година е учителка в Девическото училище в Панагюрище. Тя е между инициаторките и основателки на женското дружество „Надежда” и на девическото дружество „Китка”, където жените и девойките се учат на любов към българските традиции.

В края на март 1876 г. по време на подготовката на Априлското въстание Революционният комитет и Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извезе главното знаме на панагюрските въстаници. Девойката работи върху знамето почти месец, помагат й Цвета Зографска, Мария Нейчева и Милка Узунова.

На 20 април въстанието избухва преждевременно, а на 22 април знамето е завършено и тържествено осветено. Церемонията започва от къщата на Пенчо Хаджилуков, която е превърната в щаб на българското Привременно правителство. Тогава по желание на гражданите Райна препасва сабя, взема револвер, издига знамето в ръце и така преминава през целия град, възвестявайки на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги.

На 30 април започва погромът на въстанието в Панагюрище. Турската войска разсича голямата дъбова врата на Попгеоргиевата къща и нахлува вътре. Бащата е убит, а по късно Райна е арестувана и изпратена в Пазарджик и след това в задържана в Пловдивския затвор, където престоява до 31 юли 1876 г. Там тя се разболява и под натиска на европейските консули в Пловдив е освободена, след което заминава за Русия.

Настанена е в Страстния манастир в Москва и се лекува продължително време в Екатерининската болница. В Русия завършва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България.

След Освободителната Руско-турска война Райна Княгиня се завръща в България. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1892 г. се премества в родния си град Панагюрище. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание. Раждат им се петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898 г. семейството се изселва в София, където същата година умира съпругът й, а по-късно и синът й Петър. Поборническата пенсия не й достига и тя работи като акушерка, за да даде образование на децата си. Умира на 29 юли 1917 г. в София.

Предполага се, че по време на Руско-турската война през 1877-1878 година оригиналното знаме на панагюрските въстаници е изгорено в турския конак в Хасково.

По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901 г. Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Тя бродира знамето в София като средствата за плата и сърмата са осигурени от създадения комитет „20 април”. Няколко дни след тържествата в Панагюрище знамето е носено на кон до с. Костина по случай 25 години от гибелта на войводата Георги Бенковски.

На 3 май 1950 г. в Панагюрище е открита къщата-музей „Райна Княгиня”. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. В архива на къщата се пази и снимка на Райна Княгиня с подновеното знаме с неин автограф. Снимката е направена в София.

В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската Райна Княгиня, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992 г. наследниците на бележитата българка даряват къщата на община Панагюрище.


Източник: literaturensviat.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!