Белият конник – хан Аспарух

Заселването на българите в Балканския североизток се извършило в разгара на борбата на Византия за защита на Константинопол от арабите. Тя приключила през 678 г. с победа за ромеите. Между двете страни се сключил мир, според който Арабския халифат трябвало да им изплаща ежегоден данък. Аварският хаганат и князете на голяма част от Славините сключили също мирен договор с византийския император Константин IV Погонат, с който се задължавали да му плащат ежегоден данък и да признаят неговото върховенство. Но през 680 г. Константин IV Погонат бил изправен пред нова опасност…

Било пролетта на 680 г., когато Аспарух, Исперих или Испор – Белият конник, третият син на хан Кубрат, с войските си нападнал и опустошил ромейските територии на юг от Дунав, които били от особена важност за сигурността на Константинопол.
В отговор на това нападение, през лятото на 680 г., Константин IV Погонат съсретодочил войските си в Тракия и организирал грандиозен поход по суша и по море срещу хан Аспарух.

Струпването на многочислената византийска армия в местността Онгъла и Дунава срещу българите, определило и стратегията на хан Аспарух. Той приложил тактиката на изчакване в продължение на 3-4 дни, в които императорът Константин IV не предприел никакво сражение. Проявената слабост на ромеите дала възможност на българите да се активизират.

Междувременно византийският император се оттеглил от военния лагер към Месемврия, за да лекува болните си от подагра крака. Но конниците от императорската армия разпространили слух ( той всъщност отговарял на истината ), че императорът бяга и на свой ред също се впуснали да бягат.
Хан Аспарух започнал да преследва византийската армия. По-голямата част от нея била унищожена край Онгъла и само малка част успяла да се спаси, достигайки корабите. Настъплението на Аспарух станало през септември – началото на октомври 680 г. Българите завладяли територията между Дунавската делта, Черно море и Стара планина. След завладяването им, хан Аспарух сключил договор с князете на славянските племена. Новата главна цел била отбраната на общата територия. Аспарух е съзнавал, че победата му е временна и че сам не ще може да устои срещу могъщата Византийска империя. Съюзът с българите бил добре дошъл и за славяните. Те пребивавали нелегално в пределите на Византия и рано или късно византийците щели да ги прогонят, да ги избият или да ги покорят. И те предпочели да се съюзят с българите. При това българите им предлагали равноправен съюз. В резултат на постигнатото споразумение станало възможно установяването на стабилна власт и правов ред, който да гарантира нейната защита. Така, на основата на сключения през 680 г. договор, хан Аспарух успял да изгради един военно-политически съюз с част от мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария, и с този акт фактически се създала българската държава. Държавата на хан Аспарух!

Славянските племена поели функцията да охраняват определени части от държавната територия, граничещи с Византия и Аварския хаганат. Българите поели защитата на земите, граничещи с Хазария. С тези действия хан Аспарух успял да си осигури един спокоен и стабилен тил, който му бил изключително необходим, за да продължи започналото вече настъпление срещу Византия.

След претърпяната при Онгъла катастрофа, империята била достатъчно изтощена и военно, и морално, за да може да се организира за бързи контрадействия срещу българите. Император Константин IV Погонат бил принуден да уреди конфликта с Аспаруховите българи не по пътя на войната, а дипломатически. Византийският Василевс сключил мирен договор с хан Аспарух през лятото на 681 г. Съгласно договора Константин IV признал на българите правото върху завоюваните от тях земи и се задължил да им изплаща ежегоден данък. С този договор всъщност Византия формално, юридически признала съществуването на новата държава на Балканите. Именно чрез него България получила своята легитимност пред външно-политическия свят. С това име основаната от хан Аспарух държава на Дунав е била спомената за пръв път за заседанието на Шестия вселенски събор в Константинопол на 9 август 681 г.

„…императорът сключи мир с тях, като се съгласи да им плаща годишен данък за срам на ромеите! Защото чудно бе за близки и далечни народи да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички – на изток и на запад, на север и на юг – да бъде победен от този мръсен новопоявил се народ. „
Теофан Изповедник, “ Хронография „

Събитията случили се през периода от есента на 680 г. до лятото на 681 г. били първите прояви в началното развитие на средновековна България. В най-ранния период от развитието си българската държава представлявала военно-политическо обединение, ханство, в което славяни и прабългари запазили своята племенна и териториална особеност и уредба. В Балканския североизток върху териториите на античните провинции Дакия, Мизия и Мала Скития се очертало териториалното ядро на българската държава. На юг границата с Византия вървяла по старопланинския масив. На запад и северозапад границата е достигала до Железни врата на р. Дунав. България е граничела с Аварския хаганат, като естествената преграда между тях са били Карпатите. На североизток българското ханство се простирало до Хазария, като граница между тях била р. Днестър. На изток границата вървяла по черноморското крайбрежие.

За по-малко от година, резултатът от доброволният съюз между българите и славяните бил удивителен: племето на северите, обитаващо Верегавската клисура в средна Стара планина ( днешния Ришки проход ), тихо и мирно се преместило на изток да охранява източните старопланински проходи и морската граница, а седемте славянски племена се пръснали по цялото протежение на Стара планина – да охраняват другите проходи, през които биха могли да нахлуят откъм юг византийците; в клисурите на планината били устроени засади – рече ли да мине през тях вража войска, лавина от камъни и дървета щяла да засипе войската и да запуши прохода.
От пролома на реката Искър на север до Дунава бил прокопан дълбок защитен вал, за да спре евентуалното нашествие на аварите откъм запад;
Цялата новозавладяна територия била оградена отвсякъде с ровове, стени от забити колове или с купища от непроходими трънаци.

“ Страната на българите е обградена с дървена ограда, в която се намират отвори, подобни на дървени прозорци; тази ограда е подобна на стена край ров.
Конете, които употребяват във война, пасат постоянно на свобода по ливадите и никой не ги язди, освен във време на война. И ако намерят човек, който в мирно време се качва на кон, убиват го.
Когато се отправят на поход, те се построяват в редици: стрелците с лък образуват авангард, а ариегардът се образува от жените и децата.
Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе наглава на 100 или 200 вражески конника „. – ал-Масуди, арабски историк

А границите на новообразуваната българска държава се пазели свирепо. Пазачите непрекъснато бдели на границата и ако роб или свободен успеел да избяга по някакъв начин, то незабавно вместо него се избивали пазачите.

След като укрепил границите, хан Аспарух започнал да гради столицата на новата си държава – Плиска – в южните покрайнини на Мала Скития, посред равнината, за да вижда отдалече приближаващия се враг.
Трябва да споменем, че всички български градове били строени по една и съща сакрална схема: укрепленията представлявали три концентрично вписани правоъгълника (издължени в пропорциите на златното сечение 1 : 1,65), с култово ядро в центъра – това, според древните българи, било земна проекция на космическия планетарен или галактически модел: концентрични елипсовидни орбити около космическо ядро (Слънце или галактически център).

Новата столица на България Плиска не бивало да отстъпва по блясък и сакралност на старите български столици. Тя била построена по същия модел.

Първата грижа на хана била да направи този град непристъпен.
Плиска била обградена от широк ров 12 метра, с дълбочина също 12 метра ( 20 крачки ), на дъното на рова били набити къси заострени колове, а изровената пръст била насипана на вътрешната страна – насипът бил висок също 20 крачки, значи общата височина на вала е била 24 метра!

Отгоре върху стената били набили високи колове – втора стена с тесни пролуки, през които защитниците на града да изстрелват като през амбразури стрелите си.
Този вал описвал външния издължен правоъгълник, имал обща дължина 20 километра и обграждал огромно пространство от 25 квадратни километра ( 25000 декара). В това укрепление в случай на нашествие са могли да се укрият повече от 200 000 души заедно с добитъка си.

Вторият концентричен правоъгълник се описвал от каменни стени, дебели 2 и половина метра, високи до 10 метра, с кули и порти на изток и запад, на север и юг.
Зад тези стени се намирал вътрешният град – там е бил Големият дворец с тронната зала и други административни сгради, а също така къщите на боилите, грънчарските и железарските работилници, тържищата и магазините.

Между стените на вътрешния град и външния отбранителен вал се ширел външният град, където били кръчмите и колибите на простолюдието, там са се приютявали и пришълците в случай на нашествие.

Третият концентричен правоъгълник ограждал дворцовият център – цитаделата, в средата на която се намирала свещената точка: капището на Тангра – храм, състоящ се също от два концентрични квадрата и в центъра на вътрешния квадрат стояла свръхточката: кръглата жертвена колона; до него се издигало жилището на върховния жрец: кръглият дворец на хана – замна проекция на сферичната вселена, в чийто център стоял хан Аспарух.

В дворцовия център се намирало и най-жизненоважното – водохранилището.

В устройството на Плиска е имало нещо удивително за ония времена.
Известно е, че кралят Слънце Луи XIV в залеза на XVII век е изхвърлял сутрин нощното си гърне през прозореца, понеже нямал тоалетна, любовниците му пък се обливали с парфюм, за да прикрият миризмата на некъпаните си тела, а 10 века преди това – в края на VII век – в столицата на хан Аспарух е имало канализация – за чиста вода и отходен канал от оловни тръби за мръсотиите, имало е басейни и бани.
Когато през зимата завеели страшните северни ветрове – в специални пещи извън двореца до бяло се нагрявали обли речни камъни, горещият въздух от пещите се отправял по керамични тръби към двореца, стените му били двойни, топлият въздух нахлувал в процепа между двете стени, камъните на вътрешната стена имали дупки и през тези дупки топлият въздух влизал в тронната зала.

Върховното управление на българската държава се съсредоточило в ръцете на висшето съсловие от прабългарската аристокрация. Носител на върховната власт бил владетелят – „велик хан“. Подчинявайки се на върховната, предимно военна власт на българския владетел, славянските племена, които се включили в пределите на новата българска държава, запазили своята относителна самостоятелност.
Господстващото положение на българите в държавния живот произтича от следните основни причини:

1. Те имали здрава военно-политическа организация и ясно оформена еднолична ханска власт;
2. Спечелената победа над византийците в битката при Онгъла увеличила тяхната военна слава сред заобикалящите ги славянски племена;
3. В резултат на победата при Онгъла, хан Аспарух бил признат за върховен владетел на създаденото военно-политическо обединение между тях.

Основните насоки, цели и задачи на държавната политика през този начален етап от развитието на българското ханство са били свързани с осигуряване защитата на държавната територия, вътрешно-държавния стабилитет и закрепването на държавата върху територията, където тя се създала. Те са определяли методите, средствата и пътищата на нейното реализиране, и намерили своето начално проявление през управлението на основателя на българската държава – хан Аспарух.

През 685 г. от гнета на Аварския хаганат било освободено живеещото по долината на р. Тимок славянско племе тимочани и включено в пределите на България. Няколко години по-късно, през 700 г., основателят на българската държава хан Аспарух загинал в битка на север от дунавските устия, вероятно около днепърските прагове, срещу хазарите.

През последната четвърт на VII в. сред славяните в Македония се заселили българите на Кубер, избягали от игото на аварите. Те създали тук прабългарски хаганат, който имал за средищна територия Керамисийското ( Битолското ) поле. През 685 г. в съюз със славянските племена българите направили неуспешен опит да превземат Солун. Между Аспаруховите и Куберовите българи съществували тесни връзки.

Образуването на българската държава представлява важно събитие в многовековната история на Европа. Нейната поява на политическата сцена в голяма степен променила хода на събитията в Европейския Югоизток. Тя съдействала за политическото и етническото сплотяване на славянските племена и на българите на Балканския полуостров. Държавата поставила началото на формирането на българската народност, превърнала се в преден пост на славянския свят в борбата му срещу византийската, аварската и франкската експанзия


Източник: titadita.blogspot.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!