Априлското въстание и саможертвата на Цанко Дюстабанов

Между многото светли личности и участници в Априлското въстание е и Цанко Дюстабанов. И до днес се помни знаменитата му реч пред турския съд, преди да бъде обесен: „Вашата се свърши вече… Европа се възмути от вашите средства и тя скоро ще ви изгони оттука.”

Въстанието избухва на 20 април 1876 г. (1 май нов стил) в град Копривщица. Няколко месеца преди това организаторите му – българи от Гюргевския революционен комитет, създаден в емиграция в Румъния, разделят страната на 4 революционни окръга. Начело застават български революционери, които оставят следа в историята със своя подвиг или с участието си в обществено-политическия живот след Освобождението – Христо Ботев, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов… Въстанието избухва прибързано, тъй като турската власт е известена за действията на съзаклятниците. Многохилядна редовна армия и орди башибозук се нахвърлят срещу въстаналите селища. Те са опожарени, десетки хиляди са избити. За част от зверствата и днес напомнят черепите на посечените хора в църквата в Батак, скрили се в нея, за да се спасят. Почти всички главни участници във въстанието са убити, други са заловени и увисват на бесилото с едничкото съжаление – че не могат да видят България свободна. Сред тях е и Цанко Дюстабанов. За него разказва Росен Йосифов, главен уредник в Регионалния исторически музей в Габрово.

Роден е на 13 май 1843 г. в Габрово. Произхожда от богато и старо габровско семейство. Майка му е близка сродница на благодетеля на габровското училище Николай Палаузов, а бащата е син на сестрата на Васил Априлов и участник в съзаклятието в Габрово през 1854 г. Домът на семейство Дюстабанови е сред най-красивите възрожденски къщи и се намира в центъра на града. Семейството е многолюдно – Цанко Дюстабанов има трима братя и пет сестри.”

През 1862 година той вече е завършил Габровското класно училище и се занимава с поддържането на бащините имоти. Но най-голямата му сила е да се самообразова. Натрупва знания, които учудват съвременниците му. Знае френски, италиански, гръцки и турски, учи руски и свободно чете на тия езици. Дюстабанов става специалист в турското религиозно право. По време на двегодишния си престой в Цариград е слушател на лекции в Робърт колеж. Превежда от турски на гръцки и на български Наполеоновия кодекс (френски граждански кодекс от времето на Бонапарт). След завръщането си в Габрово преподава в местното училище, избран е за училищен настоятел, става член на местния съд. Дюстабанов е убеден, че с въстание е немислимо да се победи една империя, а освобождението ще дойде с помощ отвън. Въпреки това, в началото на 1876 г. той се включва в революционния кипеж. Росен Йосифов продължава:

„Привлечен е в Габровския революционен комитет. На първото събрание се обръща към присъстващите: „След всичко, което ми казахте, за мен остава да избирам едно от двете – или да ви предам на властта, или да тръгна с вас. Предпочитам подирното.” На това събрание е избран за водач на Габровската чета. Тая отговорност е естествен завършек на неговото политическо развитие. Въпреки че приема ролята на ръководител на революционните действия, той е наясно, че те водят към саможертва. Цялата му дейност като водач на четата е насочена и към запазване на местното население, за да не страда то от турските изстъпления. На 1 май четата се събира в Габровския манастир, а на 9 май там се водят големи сражения. Четата се отличава със своята маневреност, въпреки че на участниците и нейните водачи им липсва каквато и да е военна подготовка. Предвид невъзможността за отбрана, те се оттеглят към Стара планина под връх Марагидик. В последното сражение войводата е ранен в лявата ръка. С няколко другари той се измъква и започва да скита из планината. На 16 май, вече силно отпаднал поради своето раняване, Цанко Дюстабанов е заловен.”

Изправен пред турския съд, той произнася своята знаменателна реч, която достига до нас благодарение на мемоарите на един българин, член на Окръжния съд във Велико Търново. Росен Йосифов разказва:

„Няколко дни преди екзекутирането му турците го запитват: „Цанко ефенди, ти като си такъв умен човек, знаеш историята и други науки, познаваш нашите оръжия и сила, как не можа да предвидиш, че не може вие, една шепа хора, да се борите със силна държава като нашата? Чудно е как ти можа да се увлечеш в тия глупави работи и да станеш бунтовник?” Станал прав, Цанко Дюстабанов отговаря дръзко: „Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че войската и оръжието са във ваши ръце, че със сила не ще ви надвием. Но зная също, че вие сте варвари и тирани,че поради въстанието ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства.Нашата цел не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме да направите зверствата, за което ще се компрометирате пред целия образован свят. А тая наша цел е достигната вече. Трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите средства и тя скоро ще дойде да ви изгони оттука. Затова стягайте се да бягате към Анадола. Вашата се свърши вече.”

Дюстабанов увисва на бесилото на 15 юни 1876 г. „За мене тая бесилка не е срамна”, са последните му думи към палачите. За саможертвата на героите днес напомня паметникът на убитите участници в Априлското въстание, който се намира в центъра на Велико Търново, на площада пред хълма Царевец.


Източник: bnr.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!