Страхил всява страх у всички със свирепия си поглед. Той е страшен за враговете не само със своите дела, но и със своя външен вид и не случайно в песните за него се казва „Страхил страшен войвода“.
Роден е в село (сега град) Ветрен, Пазарджишка област, в средата на 17 век. Ветрен с историческата крепост Паланка е на главния път Белград-София-Цариград. Между Паланка и Траянови врата е Траяновият проход, забулен във вековни гори. Известно е, че по време на петвековното робство при прохода са действали обирджийски, разбойнически групи. В истинска напаст те се превръщат в края на 16 век. Константин Иречек, минавайки през прохода, отбелязва: „В турско време в тези места пътниците са предавали душите си на бога, тъй като тук е било „Елдорадо“ на разбойниците“.
В „Моето пътуване по Стара планина“ Панайот Хитов пък пише, че „…българите, които живеят по големи пътища, са достойни за оплакване, защото турските пътници са изпояли на селяните и ушите!“
При този хаос и несигурност местното население се нуждаело от защита.
Страхил има точно такава цел – той въстава против поробителите, с четата си атакува заможни турци по пътищата, обира кервани, напада къщи на спахии, заими и други представители на османската власт, наказва притеснителите на раята, които: на един къщата ограбили, на втори овцете задигнали, в друго селище човек убили, бейове налагат ангария.
Известният османски хронист Силяхдар споменава за Страхил от село Ветрен, Пазарджишко, който „развял байрак“ и с 200 души извършвал дръзки нападения. В историята той остава сред най-прочутите войводи. Действията на Страхил, пък и на другите чети в околността, станали опасни за османската власт и тя предприема сурови мерки – до кадиите на Пловдив и Пазарджик са изпратени нареждания да се формира мохамеданско опълчение за прочистване на района и ликвидиране на Страхил. В помощ на наказателните сили са придадени отряди конница. Назначени са двама коменданти, 50 бостанджии – еничари от охраната на султана. Нарежда се заловените хайдути да бъдат наказвани незабавно.
Войводата узнава за подготвяната акция и предприема мерки за защита. По това време бунтуващите се българи започнали да се стичат към окупирания от австрийците град Ниш, натам тръгнал и Страхил войвода. С четата и семейството си предприема дългия път през трудно проходими планини и в Нишката крепост намира убежище. Преследвачите не успяват да го открият и накрая се отказват.
Кален в битки, обвеян със слава, българският войвода се присъединява с многобройната си дружина към австрийците в Ниш. Силяхдар подчертава, че това той е направил, след като е нанесъл големи щети на мюсюлманското население и е предизвикал омразата на османската власт, но си е спечелил голям авторитет пред австрийците. Те го приемат и го поставят под свое командване и гледат на него като на най-личен представител на бунтуващите се българи.
Той не е обикновен хайдушки войвода, той не се задоволява само да наказва поробителите, предателите и народните изедници. Той гледа много по-надалеч и мечтае българският народ да отхвърли чуждото иго. Районът му на действие са Средна гора, Родопите, Странджа – всички български земи.
Споменът за Страхил и неговото хайдутуване народът е сътворил в песни. В една от тях се казва:
Прочул се Страхил войвода
по тая Стара планина
че ми е страшен хайдутин
един е Страхил войвода
него го куршум не лови.
Начинанията му били подтикнати от всеобщото и повсеместно разгаряне на освободителното движение. По време на Австро-турската война (1686-1688) бунтовното движение по българските земи обхваща големи територии. Хайдутите активизират своите действия. Известно е въстанието на българския бунтовник Петър, по-популярен с прозвището Карпош, в Североизточна Македония и провъзгласяването му за „Крал на Куманово“.
Един от най-личните българи, който се отзовава на призива на австрийската армия за съвместна борба против поробителя, е хайдушкият войвода Страхил. Силяхдар пише, че Страхил действал съвместно с „4000 немци, маджари и хайдути в нападението на Кюстендил“. На 20 март 1690 г. те се нахвърлили върху врага, избили множество мюсюлмани, нанесли много щети в града и взели голям брой роби.
След успешната акция австро-унгарските части и дружината на Страхил се оттеглили. Изненаданият противник тогава обаче успява да събере сили, тръгва след нападателите, настига ги и се разразява ново сражение. Същият автор Силяхдар съобщава и за дадените 200 жертви от австро-унгарските части и хайдутите. И от турска страна има жертви, но турците успяват да освободят част от пленените свои сънародници.
За голямото значение на тези акции свидетелства фактът, че със султанска заповед е изпратен чиновник, за да бъде разпоредена екзекуцията на двамата паши, отговорни за отбраната на Кюстендил и района.
При подготовката на османското нападение срещу Ниш Страхил войвода, който неведнъж е атакувал мюсюлманското население, не е бил сигурен в крайните намерения на австрийците, опасявал се, че ако османците обсадят града, австрийците ще го предадат. Под предлог, че с четата си отвън ще участва в битката срещу турците, успял да излезе от крепостта. При овладяването на Ниш от турците, семейството му, останало там, е пленено и продадено в робство.
Последни проучвания дават основание да се вярва, че в началото на 18 век Страхил войвода се установява с четата си в Странджа.
Тихата, хълмиста и митична Странджа е лесно проходима, населението е чисто българско, а през нея преминават най-важните пътища към столицата, по които се пренасят тежките султански хазни. Все по това време в този затънтен район настъпило размирие, турски банди отново започнали безнаказано да върлуват. За да им се даде заслужен отпор, образувани били много чети.
Във „Факийско предание“ Балчо Нейков изрежда имената на войводите: Кара Колю, Добри Кючук Байрактар, Вълчан войвода, Никола Язаджията, Вълко Бимбелов и съобщава, че сред хайдушкото движение се прочули със своите наказателни отряди Атмаджа и Страхил войвода. Къде са обитавали и какви битки са водили тогава войводата и неговият байрактар Атмаджата?
В река Скалянска, минаваща през родното ми село Момина църква, се влива по-малка рекичка с името Страхилова река – там, според преданието запазило се и до днес, се подвизавал известно време Страхил с дружината си. Тук е и местността Канлъ гичит, т.е. Кървав брод. На това място, навремето непроходим лонгоз, четата на Страхил войвода обикновено причаква султански хазни и търговски кервани, стават сражения, пролива се кръв.
В землището на селото има Страхилов кладенец, сега в чертите на селото. Според преданието там са отмаряли смелите юнаци след дълги преходи или тежки битки и един ден войводата казва:
– Момчета до реката сме, а нямаме вода за пиене, там – и посочил с ръката, – ако копаем, ще намерим хубава вода.
Сякаш това и чакали юнаците. На смени по трима-четирима бързо изкопали кладенеца и го иззидали. И хората го нарекли Страхиловият кладенец. Водата била винаги бистра и студена.
Моето поколение го помни, сега е зарит, но мястото се знае и се тачи. На Еньовден групата девойки с Еньовата буля, като тръгне сутрин към местността Дебелата курия, минава и през Страхиловия кладенец. Спира там, изпълнява малък ритуал и продължава.
В източна посока, където минава старият римски път – Друма, има местност Страхилов дол. Знайно е, че Стоян Калъчлията, моминоцърквенец, е бил в четата на Страхил войвода, а по-късно образувал чета само от моминоцърквенци.
Все в този район на Равногорието (Странджа), между селата Факия, Тагарево и Сливово има местност с кладенец Атмаджата. Залегнал на пусия, близо до кладенеца, при сблъсък с охраната на преминаваща султанска хазна, байрактарят на дружината Атмаджа е тежко ранен в гърдите и почива. Там е погребан. Хората наричат кладенеца Атмаджа бунар, а и сега местността се казва Атмаджата.
Името на славния войвода се споменава за последно през 1711 г. във връзка с поредната Руско-турска война и хайдушките действия в тила на турската армия. Предполага се, че той е загинал в околностите на село Факия, тогава средищно селище в района. В страната има село Страхил войвода, село Страхилово и село Страхил. В град Ветрен е подета инициатива за построяване на паметник на знаменития българин.
Автор:Михо Червенков
Източник: duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
