„Ако не си готов да умреш за отечеството си, не си изпълнил военния си дълг пред него“

„Ако не си готов да умреш за отечеството си,

не си изпълнил военния си дълг пред него“

Тодор Овчарски

Тодор Овчарски е потомък на овчарско семейство от село Душилница, Ломско. Ражда се през 1856 г. В Оряхово става терзия. В Шумен продължава образованието си в училището на шуменския владика Симеон. Като открива, че младият Тодор е с буден ум, владиката прави постъпки да го изпрати да продължи образованието си в Киев в тамошната Духовна семинария. Но в една схватка с турчета Тодор набива жестоко сина на шуменския каймакамин и трябвало да се прости с благодетеля си.

В Румъния се запознава със смелите хайдушки войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Македонски и Ильо Марков, които му вдъхват пламенна любов към отечеството. Той преживява тежко разгрома на четата на Христо Ботев и геройската смърт на войводата. По-късно сам активно подпомага организирането на чети, с които през Сърбия преминава в България. Съдейства за обединяването на отделните части на четите в един внушителен отряд, който се командвал от руския капитан Захари (Зондарт) Филипович.

Този отряд с още други под общото командване на руския полковник Мадмедонски заминава за Румъния и от там за Русия, където българите се обучават и подготвят за участие в освободителната война. Там попада в трети батальон под командването на майор Чиляев.

Около 3-4 хиляди български доброволци се обучават в Одеса три месеца. Всички дружини, сформирани в Одеса и Кишинев, се насочват към Плоещ. Обучението на шестте опълченски дружини продължава в този град. Тук става освещаването на Самарското знаме и предаването му на младите дружини. След клетва, която произнасят опълченците в Зимнич, те се насочват към българския бряг по построения мост на Дунав.

С усилени бързи маршове поемат по определения маршрут. В. Търново, Габрово, Казанлък – оттам Стара Загора. Младите опълченци не допускат преминаването на турските пълчища през Шипченския проход, спасяват Самарското знаме и дават много жертви. В историята влиза легендарната отбрана на Шипка. Тодор Овчарски е един от бойците на онази безсмъртна дружина, която свършвайки патроните, се хвърля с голи гърди на щик в последната атака срещу Сюлеймановите вълци. Тодор Овчарски участва в последния бой на българските опълченци при Шейново. В Пловдив генерал Столетов ги поздравява от името на императора и им връчва най-високото отличие „Георгиевски кръст“.

Никола ЛИСИЧКОВ


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!