Съкровището от Дуванли, Пловдивска област е открито в пет могили от общо 29 от големия ритуален комплекс.
Някои от откритите тук предмети от VІ – V век преди Христа намират своите паралели в произведенията на Омир. В 10-та песен на „Илиада“:
Та ако желаете да се вмъкнете в троянския стан, там встрани са скоро дошлите траки, разположени най-накрая от всички; между тях е цар Рез, син на Ейоней. Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена със злато и сребро. Той дойде с оръжия, златни, огромни, дивни да ги видиш; не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове.“
Амфората от Кукува могила на одриския царски некропол край Дуванли е изработена от сребро с позлата. Тя има височина от 27 сантиметра, тегло 1344 грама и е датирана към VІ век преди Христа. Шията на амфората е отделена от сферичното тяло с пояс от овали, а на дъното й е разположена 27 листна розетка. Дръжките на амфората са оформени като чудовища с обърнати назад лъвски глави. Те имат заострени уши и големи извити рога, които при едно от чудовището са отчупени. Раменете им са стилизирани като осморка, а опашки завършват с ветрилообразно наредени космести кичури. Предните крака са триизмерни, мускулите им са стилизирани като лотосов цвят, а на ребрата е предадена форма на леко извита многолистна палмета. Задните крака на чудовищата са стъпили върху висок тамбур. На една от дръжките е поставен чучур за изливане на течността.
Фиалата от Башова могила на одриския царски некропол при Дуванли е изработена от сребро с позлата. Тя е висока 3 сантиметра, диаметър от 20,5 сантиметра и тегло 428 грама. Фиалата е датирана към третата четвърт на V век преди Христа. От вътрешната страна съда е украсен с четири колесници гравирани в злато. Колесниците са изобразени в бърз бяг с по един колесничар и боец. Колесничарите са в дълги хитони, а един от тях е наметнат с мантия. Воините са спретнати в пълно бойно снаряжение – шлем, ризница, наколенници и щит. Два от тях носят халкидски , третият -коринтски, а четвъртият – тракийски тип шлем. Щитовете са украсени с кон, лъв и кентавър. Приема се, че фиалата представя сцена от състезание. Бойците са гравирани в разнообразни пози: един се готви да скочи, два са стъпили на оста на колесницата, а единствено боецът с тракийски шлем стой здраво стъпил с двата крака върху пода на колесницата. Сцената показва одриска царска поръчка, където в надпреварата в състезанието най-вероятния победител е тракийския отбор.
Килискът от Башова могила е изработен от сребро с позлата. Той има височина 3 сантиметра, диаметър 13 сантиметра, тегло 220 грама и е датиран към третата четвърт на V век преди Христа. На дъното в златна рамка от лаврови листа е гравирано изображение на богиня , яздеща амазонски кон, носещ се над море, в което плуват риби.
Каничката от Башова могила е изработена от сребро. Тя има височина 8, 6 сантиметра, диаметър 8, 3 сантиметра, тегло 236 грама , датирана към втора половина на V век преди Христа. Корпусът на каничката е покрит с канелюри. На устието й личи надпис на тракийски език с гръцки букви „Дадалеме“. Възможни са два превода на тракийски език „Майко – земльо, помози“ или „Бащице, отблъсни злите сили“ Този надпис се среща и върху други съдове от царските сервизи и може да се приеме като типичен за одрисите. Той се среща върху съдове, които са произведени след 340 години от преди Христа.
Ритон с протоме на кон от Башова могила изработен от сребро с позлата. Ритонът има височина 20,6 сантиметра, тегло 400 грама и е датиран към третата четвърт на V век преди Христа. Устието на един от най-изящните ритони е покрит с перли, а под него е гравиран фриз от редуващи се лотосови цветя и палмети, свързани с волути. Тялото е украсено от отвесни езиковидни канелюри. Те свършват в долната му част , оформена като протоме на кон. Канелюрите са отделени от протомето чрез перлен пояс. Нагръдния ремък, копитата и гривата на коня са позлатени. Отворът за пиене е монтиран върху гърдите на коня. Съдът притежава същия надпис на гръцки език.
Кантарос от Голямата могила на одриския царски некропол при Дуванли. Височината на кантароса е 25,5 сантиметра, тегло 1073 грама и е датиран около средата на V век преди Христа. Съдът има висок крак и високо извити дръжки, които излизат от устието. Към устието над дръжките майсторът запоява по една сребърна глава със бръшлянов венец. По външната част на стените са гравирани с позлата сцени. На едната сцена личи Дионис в ход наляво, а срещу него върви вакханка със сърне в ръце. Сцената има добър паралел с трагедията Вакханки на Еврипид, където се описва свитата на Агаба – дъщеря на основателя на Тива Кадъм. На другата страна на кантароса са представени сатир и вакханка с тирс в ръка. Голият сатир, е наметнат с кожа на жертвена сърна и държи тирс в дясната си ръка. Сцените илюстрират обреди на дионисиевия цикъл.
Апликации за броня от Голямата могила, изработена от сребро, с височина 6,5 сантиметра и датирана към средата на V век .
Намерени са 3 броя с апликации на Нике и 5 броя апликации на лъв и Горгона. Те оформят цялостна гарнитура за броня. Горгоната е изобразена в тракийски вид и се различава от елинския представа за Горгона. Тя не внушава страх и ужас , а е представена засмяна и добродушна.
Източник: traki.start.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
