Павел Калянджи е достоен представител на голям и родолюбив български род от Лясковец.
Роден е на 4 януари 1838 г. като трети син на Цани Калянджиев и внук на известния Вачо Калянджията, намерил смъртта си в битките срещу поробителите в гръцкото националноосвободително въстание през 20-те години на ХІХ в.
Баща му също се изявил с родолюбивите си прояви както по време на руско-турската война от 1828-1829 г., така и особена през така наречената Кримска война (1853-1856 г.), когато организирал доброволчески отряди и разузнавания в подкрепа на руските войски.
След завършването на Ришельовския лицей в Одеса Павел станал учител в родния си Лясковец. Поради разногласия с местните първенци отново поел по емигрантските пътища. Най-напред за кратко време учителствал в българското училище в големия румънски крайдунавски град Галац, където се проявил с добрата си работа.
Но учителската и книжовна дейност на Павел Калянджи е свързана преди всичко с дългогодишната му плодотворна работа сред българските преселници в Южна Бесарабия, където по онова време попечител на българските колонисти е неговият по-голям брат Иван С. Иванов. Започнал като учител в гр. Комрат, център на българските поселения, останали под руска власт, скоро Павел Калянджи е назначен за главен учител в това учебно заведение, както и за инспектор на селските училища в българските поселения. Тъкмо през тези години с неговите усилия и ревностна работа образователното дело в българските колонии преживява своя разцвет. Преди всичко той ратувал за образование на роден, български език като подготвил и подходящи учебници за тази цел, които добили широка популярност не само сред българските преселници, но и между сънародниците му в самата България. Наред с това той се грижел за намиране на добри учители, за откриване на библиотеки към училищата, за снабдяването им с необходими пособия и т.н. С горест той писал статия за „укъснялото просвещение на бесарабските българи” и положил много усилия за неговото издигане и по-добро развитие.
Съставените от П. Калянджи „Български буквар. Нареден по последнята най-нова метода” и „Кратка читанка за взаимните училища”, отпечатани през 1861 г., както и „Другар на децата”, издаден през 1863 г. се превърнали в настолни пособия за хиляди български учащи се от онова време и претърпели няколко последващи издания. Те били написани с голямо педагогическо майсторство, на лек и достъпен език, с разнообразно и интересно за децата съдържание в различни области – езика, история и география, физика и астрономия, естествознание. В тях използвал пословици, гатанки, песни и пр.
„Аз се старах да наредя учебникът тъй щото да бъде лек и приятен на сяко дете при това полезен за них.”
В занимателни разкази и уроци той внушавал на малките читатели обич към своя род и отечество, към учението и труда, възпитавал у тях висока нравственост и добродетели, посочвал им огромната сила на знанието и ползата от просвещението. В един от тях четем:
„Почитайте, деца,своите родители, деди и прадеди. Любете своето отечество, езика и народни книги, пазете си бащиното огнище…Помнете, че чуждото сякога си е чуждо, а учението е такова богатство, което нито го огън гори и нито вода измива.”
В друг урок той предава думите на стар български преселник в Бесарабия към малки ученици от Болград:
„Тъй и хората, които говорят един език, имат едни нрави и обичаи съставят народ. А секи народ има свое отечество. На нашите отечеството е България, Тракия и Македония. Там е земята много плодовита, ошарена от много планини, гори и опъстрена с много реки и извори. Как са щастливи, деца, ония, кои живеят в отечеството си.”
Павел Калянджи сътрудничил на български вестници в Цариград и Браила, а в обиколките си из българските селища събирал народни песни и умотворения. От 1871 г. бил избран и за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). В навечерието на Априлското въстание от 1876 г. той предал от името на българите в Кишинев, където живеел по това време, 5000 франка за въоръжаване и екипировка на въстаническата чета под войводството на Христо Ботев. И по време и след Освободителната война пледирал в подкрепа на общонационалната българска кауза и взел участие в устройването на новата българска власт като председател на окръжния съд в Провадия, председател на училищното настоятелство във Варна и др.
В следващите години П. Калянджиев се установява в гр. Варна, където се занимавал с обществена и стопанска дейност, а през 1881 г. е редактор-издател на в. „Свободна България.”
Проф. Николай ЖЕЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.