На 4 октомври църквата почита Преп. Павел Препрости!

На 4 октомври църквата почита Преп. Павел Препрости!

Този Павел бил земеделец в едно село. Той бил неук човек, а по душа бил прост и незлобив. Павел встъпил в брак с една жена, която била красива по лице, но с развратена душа и с лошо поведение.

Дълго време тя тайно от мъжа си водела прелюбодеен живот. Веднъж, когато се върнал от работа в дома си, Павел заварил жена си с друг мъж. Тогава той само се усмихнал и казал на прелюбодееца:

– Добре, добре! Аз съвсем не обръщам внимание на това. Призовавам като Свидетел Иисуса Христа, че не желая повече да живея с нея. Ето – ти я обладаваш, затова храни и децата. А аз ще си тръгна и ще стана монах.

И начаса Павел оставил всичко и излязъл от дома си. При това, той на никого нищо не казал и никак не укорил порочната си жена, но мълчешком тръгнал към пустинята. Там той дошъл при преподобния Антоний Велики и почукал на вратата на неговата килия. Свети Антоний го попитал:

– Какво искаш?

Павел отговорил:

– Искам да стана монах.

А светият, като видял, че той е вече стар, му казал:

– Ти, старче, си на около 60 години. Не можеш да станеш монах. Върни се отново в селото си и се труди в своята си работа, като благодариш на Бога. А да понесеш пустинническия труд и изкушения, ти не ще можеш.

Но Павел отговорил:
– Отче! Аз съм готов да изпълнявам всичко, което ми заповядаш!

Но свети Антоний, без да го слуша, му казал:

– Аз ти казах, че си стар и че вече не можеш да станеш монах. Върви си оттук. А ако искаш да бъдеш монах, иди в манастир, където живеят много братя, които ще могат да носят и твоите немощи. А аз живея тук сам и по пет дена нищо не вкусвам. Поради това ти не можеш да живееш с мене.

След като казал това, Антоний затворил вратата и три дена не излязъл от килията си. Но старецът през цялото това време останал пред вратата на килията, без да се помръдне. На четвъртия ден свети Антоний отворил вратата и отново видял Павел. За да го накара да си тръгне, той му казал:
– Върви си оттук, старче. Защо ми дотягаш? Аз ти казах вече, че не можеш да останеш тук.
– Ще умра тук, но няма да си отида! – отговорил старецът.
Светият, като видял, че старецът няма нито хляб, нито вода, и че той вече четвърти ден нищо не е ял, си помислил: “Тоя старец, който не е свикнал да пости толкова дълго, може да умре от глад и тогава тоя грях ще тежи на моята душа.” Затова той се съгласил да го остави при себе си и му казал:
– Ти ще можеш да се спасиш, ако бъдеш послушен и изпълниш това, което ти наредя.

Павел отговорил:
– Отче, аз съм готов да изпълня всичко, което ми наредиш.

А свети Антоний, като желаел да го изпита, му казал:
– Стой и се моли на това място дотогава, докато не дойда и не ти донеса това, над което трябва да се трудиш.

После той го оставил и влязъл в пещерата.

Той не излязъл цяла седмица, но тайно наблюдавал Павел през прозореца и през цялото време, щом погледнел към него, го виждал да стои неподвижно денем и нощем все на същото място.

Накрая свети Антоний излязъл от килията си и донесъл на стареца палмови клонки. Той ги намокрил във вода и му казал:
– Плети така, както аз плета.

Павел започнал да плете въже от клонките и до деветия час с голям труд изплел петнадесет лакти. Но свети Антоний огледал работата му и казал:

– Не е добро плетивото ти. Разплети го и започни наново.

А било вече седми ден, откакто Павел не бил ял нищо. Всичко това Антоний правел, за да го накара да си тръгне, понеже мислел, че изпитанията ще го прогонят. Но Павел продължавал с големи усилия да разплита въжето и после пак започвал да плете. Колкото и да бил гладен, той никак не се огорчил и не възроптал. Тогава свети Антоний се съжалил над него и когато слънцето започнало да залязва, той му казал:

– Старче, не искаш ли да вкусиш малко хляб?
– Както ти искаш, отче – отговорил Павел.

Свети Антоний се умилил от тия думи на Павел, който макар и да страдал от глада, не бързал да го утоли с хляб, а се предавал напълно на неговата воля.
Те вкусили малко хляб и вода и след като станали от трапезата, благодарили на Господа.

Свети Антоний подлагал Павел на изпитания и в молитвите, като по цели нощи пеел псалми и правел поклони, без да легне да поспи. Но и в това Павел се оказал търпелив и бодър.

Веднъж, когато вкусвали храна, преподобният наредил на Павел да хапне повече храна от него, понеже го жалел като такъв, който не е привикнал още към строгия пост.

Но Павел отговорил:
– Ако ти, отче, приемеш повече храна, тогава и аз ще ям повече.
– На мен ми е достатъчно – казал Антоний, – защото аз съм монах.
А Павел отговорил:
– И за мен е достатъчно, защото аз искам да стана монах.

И Павел винаги изпълнявал всичко, каквото и да му заповядвал Антоний.
Веднъж свети Антоний му заповядал да му зашие дрехата. Когато Павел я зашил, му казал:

– Лошо си я зашил. Разпори я и я заший наново.
След като дрехата била зашита отново, Антоний пак му наредил да я разпори и отново да я зашие.

Всичко това преподобният правел, за да изпита търпението и послушанието на Павел. А Павел, от своя страна, никога не роптаел, но с усърдие и старание изпълнявал всички заповеди на Антоний.

Накрая свети Антоний се убедил, че Павел е годен да води пустиннически живот, и му казал:
– Ето, ти вече направи себе си монах в името на Господа Иисуса!
След това Антоний му наредил да живее в уединение и му направил килия на разстояние четири хвърлея на камък от своята. И така блаженият Павел заживял близо до свети Антоний, трудейки се ден и нощ в монашеските подвизи. За това той получил от Бога власт над нечистите духове, за да ги прогонва и да изцелява различни недъзи.
Веднъж довели при свети Антоний един младеж, обладан от нечист дух – един от князете на тъмнината, твърде зъл и силен – който хулел Бога.

Но светият казал:

– Това не е за мен, защото не съм получил от Бога власт над най-силните бесове, но Павел Препрости има този дар.

Той взел младежа със себе си и отишъл при Павел, на когото казал:

– Авва Павел! Изгони нечистия дух от тоя младеж, та да се върне той здрав в дома си, и да възхвали Бога.

Но Павел му отговорил:
– А ти, отче, защо не го изгони?

Антоний казал:
– Аз имам една неотложна работа и затова го доведох при тебе.
И като оставил бесноватия младеж и Павел, си отишъл. А Павел, след като се помолил на Бога, казал на беса:

– Дяволе! Авва Антоний ти заповядва да излезеш от тоя човек!

Но дяволът, противейки се, отговорил:

– Няма да изляза, всезлобни и лъжливи старче!

Тогава Павел взел кожата, в която се обличал, и започнал да го бие с нея, като говорел:

– Излез! Така ти заповядва свети Антоний!
Но дяволът не искал да го послуша. Тогава свети Павел казал:
– Или излез, или аз ще се помоля на Христа и ще ти стане зле.
Но бесът, хулейки Христа, отговарял:
– Няма да изляза!

Тогава Павел се разгневил срещу беса и в средата на деня, когато в Египет слънцето изгаря като огнена пещ, се качил върху един камък и застанал на него, подобно на неподвижен стълб, като се молел се на Христа:

– Господи Иисусе Христе, Който беше разпнат при Понтия Пилата! Ти знаеш, че няма да сляза от тоя камък, дори и да трябва да умра върху него, и че няма да вкуся нито хляб, нито вода дотогава, докато Ти не ме чуеш и не изгониш беса от тоя младеж!

Докато той още се молел така, бесът започнал да крещи:

– Излизам, излизам и не зная къде да отида.

И като излязъл от младежа, бесът се превърнал в огромна змия, дълга 70 лакти, която отишла в Червено море. Така свети Павел победил дявола със своята простота и смирение. Защото човеците изгонват по-слабите бесове чрез силата на вярата, а началстващите бесовски князе биват побеждавани от човеците чрез силата на смирението, каквото имал и свети Павел.

Блаженият Павел притежавал и дара на прозорливостта. Веднъж, като пристигнал в един манастир, той застанал до църквата и започнал да наблюдава кой с каква мисъл влиза в нея. Било време за вечерня и всички влизали с радостни лица и просветлени души, и всеки от тях бил следван от своя радостен ангел пазител. Само един брат влязъл в църквата с мрачно лице и озлобена душа. Той бил обкръжен от бесове, всеки от които го дърпал към себе си. А неговият ангел пазител, скръбен и плачещ, го следвал отдалече. Когато видял това, светият се опечалил и твърде се натъжил заради погиващия брат. Поради голямата си скръб свети Павел дори не влязъл в църквата, а плачейки, останал навън. Когато свършила църковната служба, всички братя започнали да излизат. Те били също такива, каквито и когато влизали, и Божествената светлина ги озарявала. Павел видял и този брат, който на влизане бил мрачен. Но неговото лице сега светело като лице на ангел и благодатта на Светия Дух го озарявала, а неговият ангел пазител радостно го държал за ръката. Бесът пък, ридаещ, вървял отдалеч и не дръзвал поне малко да се приближи до него.
Щом видял тази толкова бърза промяна, която станала с брата, блаженият се възрадвал и като го спрял, открил на окръжаващите го това, което видял. А след това попитал брата за причината на неговата толкова внезапна промяна.

Този, като се видял изобличен от Божието откровение, в присъствието на цялото братство разказал всичко за себе си:

– Аз – казал той, – съм много грешен. Много години, та чак до този ден, преживях в беззаконие. А когато днес влязох в църквата, чух, че четат книгата на пророк Исаия, или по-добре да кажа – чух Самия Бог, Който казва чрез пророка Си: “Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро… Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля.” Щом чух това, аз се умилих душевно, отвориха се духовните ми очи и като познах своето злодейство и нечестие, със съкрушение казах в душата си на Бога: “Ти, Господи, дойде в света, за да спасиш грешниците, както и сега чрез Твоя пророк ми откри това. И сега извърши това с мене, грешния! Защото аз давам обет отсега, с Твоята помощ, не само на никого да не правя зло, но и да оставя всяко беззаконие и да служа на Тебе, Владико, с чиста съвест. Приеми мен, който се кая и не отхвърляй този, който пада пред Тебе и Ти се моли!” С такива обещания – продължил той, – излязох от църквата и реших в сърцето си да не греша повече пред Бога.
Щом изслушали разказа му, всички със силен глас прославили Бога, Който приема всеки, обръщащ се към Него с покаяние.

Така прозорлив бил свети Павел, защото заради своята простота и незлобие той бил преизпълнен с Божията благодат. Та и кой е по-приятен на Бога от незлобивият?

“Незлобивите – говори Господ чрез устата на Псалмопевеца – и правите по сърце се прилепиха към Мене.”

Преподобният Павел Препрости преживял в тази своя свята простота много години, извършил и много чудеса и се прибрал при Господа. Този, който на земята бил прост и неук, сега станал премъдър на небесата – по-мъдър от всичките мъдреци на този свят – и с мъдрите херувими съзерцава Христа, Божията Сила и Премъдрост. Защото истинската мъдрост е тази – да се боиш от Бога и в чистотата на душата и незлобието на сърцето да Му служиш и благоугаждаш.

По молитвите, Господи, на Твоя угодник Павел Препрости умъдри и нас в изпълнението на Твоите заповеди. Дай ни да имаме началото на премъдростта – Твоя страх, та и ние, като имаме благоговение към Тебе, да се отвърнем от греха и да можем да вършим пред Тебе добро и да получим Твоята милост во веки! Амин.

Източник: svnikolai-rasnik.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!