С елегията „Майце си“ Христо Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза на 15 април 1867 г. във вестник Гайда.
Първото отпечатано Ботево стихотворение е на пръв поглед отглас на една типична за възрожденската ни поезия тема – персонифициране на образа на родината в този на страдащата майка.
Този символ, дошъл в нашата литература още в началото на века от чужди образци, получава широко разпространение през 60-те и 70-те години и това съвсем не е случайно.Намесват се различни фактори, проблемни за времето,както естетически и психологически, така и социални.
От една страна няма по-подходящ образ за сравнение на родината от този на българската майка мъченица.От друга страна мъката на прокудените синове на майка България по родината естествено се слива с тъгата по забравената майчина ласка.Така смисълът на двете понятия се прелива и прераства в едно цяло,обгръщащо и разкриващо основните проблеми и тенденции, характерни за Възрождението.
Първото стихотворение на Ботев не просто маркира, то разгръща и разрешава проблеми, които са стойностни за нацията и за отделната личност и заедно с това емблематични за цялото му творчество. В тези си домогвания стихотворението разчита на отработени в древността модели,чиито съзнавани или несъзнавани механизми структурират поетичното послание и дават перспектива на прочита.
„Майце си“
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Източник: referati.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
