Царица Мария – съпругата на цар Иван Владислав!

Царица Мария е била съпруга на цар Иван Владислав (1015-1018).

Царуването на Иван Владислав обаче продължило само 2 г. и 5 м. През месец февруари 1018 г . той обсадил Драч, но по време на военните действия бил убит. Възползвайки се от обстоятелствата император Василий ІІ (976-1025) още щом бил уведомен от управителя на Драч Никита Пигонит за станалото, незабавно предприел настъпление.

В тази сложна политическа обстановка в България се оформили две групировки относно по-нататъшните действия. Начело на първата застанал престолонаследника Прусиан с братята си Аарон и Алусиан. Сред привържениците им били воеводите Ивац и Сермон. Те се опитали да продължат съпротивата, като царските синове се укрепили в планината Томор (в дн. Албания), а Ивац в дворците намиращи се в планината Врохот.

Начело на втората групировка застанала царица Мария, патриарх Дамян и воеводата Богдан. Те считали, че при създалата се обстановка трудно ще могат да се противопоставят на Византия и затова предпочели да капитулират. Тази групировка получила подкрепата на по-голямата част от болярите.

Още при пристигането на Василий ІІ в Одрин там при него се явили брата и сина на воеводата Кракра и му предали Перник и още 35 крепости. Василий ІІ удостоил Кракра с титлата патриций. Там дошли също пратеници от Пелагония, Моровизд и Липений, които му съобщили, че техните градове също се предават.

При пристигането на Василий ІІ в Сяр при него се явили лично Кракра и управителите на останалите 35 крепости. Там дошъл и воеводата Драгомъж и предал на императора Струмица, за което също бил удостоен с титлата патриций.

Когато Василий ІІ пристигнал в самата Струмица, при него дошъл патриарх Дамян с писмо от царица Мария, с което тя го уведомявала за условията, при които ще се съгласи на капитулация. Там пристигнали също воеводата Богдан и Никулица. Богдан изтъкнал заслугите си към императора и бил удостоен с титлата патриций, а Никулица получил званията протоспатарий и стратег.

След това Василий ІІ се отправил за Скопие, където поставил за стратег патриция Давид Арианит. После преминавайки през Щип и Просек, императорът достигнал до Охрид. Там при него дошла царица Мария с трима от синовете си и шестте си дъщери. С тях били доведени също един незаконен син на цар Самуил, двете дъщери и петимата синове на цар Роман. Там се предали и велможите Несторица, Лазарица и Добромир.

При този развой на събитията групировката, която считала, че трябва да продължи съпротивата се оказала обезсилена. Положението се влошило още повече, когато на празника Успение Богородично (15 август) новоназначения за управител на Охрид Евстатий Дофномил успял с измама да ослепи и залови воеводата Ивац.

Прусиан, Аарон и Алусиан, които били блокирани от византийските войски в планината, се принудили да се предадат на императора. Василий ІІ ги посрещнал в Девол на специално издигната трибуна. Прусиан получил титлата магистър, а Арон и Алусиан били направени патриции. Там бил доведен и ослепения Ивац.

Царица Мария получила титлата зости. Тази титла се давала на високопоставени придворни дами, които служили в покоите на императрицата. Тъй като от текста на Скилица се вижда, че на Мария е била оказана изключителна чест, то в случая явно става дума за титлата патриция зости. Тази титла се давала на високопоставени дами, тъй като удостоените с нея можели да присъстват самостоятелно на императорските приеми и да се хранят редом с императора.

През 1019 г. Василий ІІ се завърнал в Цариград и влязъл триумфално през голямата врата на Златната порта, увенчан с корона с гребен. Пред него по време на шествието вървели царица Мария с децата и и патриарх Дамян, както и други знатни българи. Византийският военачалник Константин Диоген успял с измама да убие Сермон, управителя на Сирмиум и да завземе последната останала свободна българска област.

След смъртта на Василий ІІ начело на Византия застанал брат му Константин VІІІ (1025-1028). Прусиан, който бил стратег на Вукеларий се скарал с Василий, синът на Роман Склир и двамата влезли в сражение. В централизираната византийска империя подобно поведение на военачалниците е било проява на произвол. Заради това император Константин VІІІ изпратил Василий на заточение на остров Оксия, а след опита му да избяга оттам наредил да го ослепят. Прусиан само бил заточен на остров Плата, но императорът наредил да ослепят Роман Куркуа, който бил женен за сестра му, а също Богдан, Глава и Гудел.

Константин VІІІ нямал синове и затова малко преди да почине дъщеря му Зоя била омъжена за Роман ІІІ Аргир (1028-1034), който съвсем скоро след смъртта на тъста си станал император. Нейната сестра Теодора обаче не се примирила да не участва в управлението на държавата. Прусиан се възползвал от това обстоятелство и двамата организирали заговор. Заговорът обаче бил разкрит, Прусиан бил затворен в манастира Мануил, а по-късно бил ослепен. Царица Мария била отстранена от столицата и била затворена в Мантинейския манастир. Когато през 1030 г. Прусиан се замонашил, тя била преместена в Букелариевия манастир в Тракезия.

Теодора била замонашена и затворена в Петрийския манастир и след още един неуспешен заговор този път с Константин Диоген, най-сетне успяла след прогонването на императрица Зоя от Михаил V Калафат (1041-1042) да отстрани императора и да се добере до трона, като управлявала първо съвместно със сестра си, а след смъртта й самостоятелно (1055-1056).

Царица Мария имала 6 сина, като са известни имената на 5 от тях – Прусиан, Алусиан, Аарон, Траян и Радомир (според Пламен Павлов шестия син се е казвал Климент).

Вторият син на Мария – Алусиан бил назначен за стратег на Теодосиопол. През 1041 г. успял да ослепи водача на избухналото в България въстание начело Петър Делян, но виждайки, че не може да се противопостави на Византия и да доведе освободителното движение до успешен край се предал на императора. За награда император Михаил ІV Пафлагон (1034-1041) го удостоил с титлата магистър.

Третият син на цар Иван Владислав и Мария – Аарон след завоюването на България бил удостоен с титлата патриций и бил изпратен да управлява византийски провинции в Мала Азия. През 1048 г. е бил вест и кетепан на Васпуракан. Пълния списък на тогавашните му постове и титли се срещат на оловните печати, където той е представен като патриций, антипат, вест и кетепан. През 1055/1056 г. той вече е носел титлата магистър и от изсечения по негово нареждане надпис се вижда, че той възстановил укрепленията на старата арменска столица Ани и прокарал там водопровод. На оловните печати, които се свързват с него от този период той се титулува като магистър и дук на Ани и Иверия, респ. магистър и дук на Иверия и Велика Армения . През 1057 г. магистър и дук Аарон заедно с доместика на Изтока Теодор били изпратени срещу претендента за трона Исак Комнин. След като се възкачил на трона Исак Комнин обаче не само не наказал своя шурей, но дори го издигнал в ранг проедър и дук, като му е било поверено управлението на Месопотамия. В най-късно датираните печати Аарон носи вече е титулуван като протопроедър.

В крайна сметка обаче потомците на царица Мария все пак се добрали до императорския трон. Нейната дъщеря Екатерина се омъжила за император Исак І Комнин (1057-1059), но поради заболяване съпругът й абдикирал и не успели да поставят началото на нова династия. Това постигнали обаче потомците на другия царски син Троян, макар той самия нито е известно да е правил опити като братята си да стане владетел, нито е имал успеха на сестра си Екатерина. Неговата внучка Ирина Дукина се омъжила за бъдещия император Алексий І Комнин, който поставил началото на династията на Великите Комнини.

След брака на цар Иван Асен ІІ с Ирина Комнина владетелите на Второто българско царство започнали да свързват своя произход с рода на Комнините (Асеневци, Шишмановци, а също сина на цар Смилец – Иван Комнин).

В Бориловия синодик Мария е единствената спомената царица от времето на Първото българско царство. В манастира Матейче сестрата на цар Иван Александър – сръбската царица Елена, изобразила родословното си дърво, като изследователите определят образите на царствените предци като представители именно на династията на Комнините, т.е. потомците на царица Мария и синът й Троян. Царица Мария е също така единствената известна владетелска съпруга от времето на Първото българско царство, която решително се е намесвала в държавната политика.

Източник: ald-bg.narod.ru

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!