Евлоги и Христо Георгиеви – меценатите, които завещаха всичко на България

Днес ще ви представим две личности, за които мнозина от Вас ще кажат, че далеч не тънат в забрава, даже напротив.

Булеварди и улици в цяла България носят техните имена. Ние не можем да се задоволим само с това. Делата на Евлоги и Христо Георгиеви са така големи и благородни, че едва ли днес някой наш акт може да е достатъчен, за да изразим благодарността и признателността си към тях.

Кратка биография на карловските братя:

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Първоначално започва образованието си в местното училище под ръководството на небезизвестния възрожденски учител Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства. Следващата и по-голяма част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя. През 1837 г. заминава за Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години, без особено голям капитал, започва да развива търговска дейност. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. Умира на 5 юли 1897 г. в Букурещ.

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 г. и е по-малкият от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес. Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ. Там се намира и гробницата му, в която спи вечния си сън точно до брат си.

Живот и принос към България:

През 50-те години на ХІХ в. братята започват даренията си „на ползу роду“. Те се считат за основатели на „Добродетелна дружина“ – организация на заможни българи, която си поставя за цел освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ. Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война (1853 – 1856 г.), а в последвалите години набавя солидни средства за осигуряването на образование на редица видни българи. Христо умира млад, едва 48-годишен,  без да доживее до най-големите дела, с които днес помним карловските братя. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София.

Съвместните действия на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България. След 1878 г. Евлоги Георгиев се връща в България и в следващите години закупува солидно количество парцели в центъра на София, така че през 90-те години вече притежава над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 г. меценатът обявява дарението си от 800 000  златни лева и земя на стойност 200 хиляди лева за построяването на сградата на университета.

Други големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:

• На болницата в „Галац“ – 100 000 лева.
• На университета „Карол I“ – 200 000 лева.
• На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
• На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.

Само година след направеното дарение за Софийския университет големият българин умира, а в завещанието си оставя колосална сума пари. Тук започва кошмарът, тъй като Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България. Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието му прави впечатление на всички българи. Това е космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва видния българин и негов съратник Иван Евстратиев Гешов.

Завещание:

• На българската черква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лева.
• 200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
• На общината в Галац приписва 30 000 лева.
• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
• 20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.
• Меценатът разпределя пари и за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
• Три години преди смъртта си Евлоги Георгиев купува сграда в Солун за българска община.
• На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
• Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
• На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.

Подобно на много други случаи със сходни сюжети, разгневените роднини на карловските братя завеждат дело за оспорване на завещанието. Те твърдят, че Гешов е подменил исканията на Евлоги, макар от предходните действия на заможния българин да става ясно, че той на практика осмисля съществуването си чрез благотворителност. Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете му – Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по изключително грозен начин. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране на завещанието на Евлоги Георгиев.

Вероятно либералното правителство има да разчиства стари сметки с Евлоги Георгиев, както и с Иван Гешов – консерватор и бъдещ премиер на България, тъй като то се включва активно в процесите и се опитва да окаже влияние. След продължителни съдебни битки завещанието е потвърдено. Експертизата доказва, че касата на Евлоги е отворена с 4-те различни ключа, намиращи се у различни негови роднини и не може да става и дума за тайна подмяна на документи. Битката е спечелена!

Тук идва и положителната новина. Тъй като сагата приключва чак през 1911 г., тогава парите са над 13 милиона заради лихвите. Строежът на сградата на Софийския университет започва през 1924 г., а 10 години по-късно е завършена и тържествено открита.

Пишем тези редове с голяма емоция и преклонение пред патриотичното чувството на Евлоги Георгиев към Родината и сънародниците му. Това негово чувство безспорно личи от делата и думите му. Вероятно и починалият твърде рано Христо е имал същия мироглед, но сякаш историята помни само по-големия брат. Нека днес, повече от сто години по-късно, минавайки през сградата на Софийския университет да погледнем с признателност и преклонение прекрасните скулптури на карловските братя, дело на Кирил Шиваров. Това е най-малкото, което можем да направим за тях. Нека помним думите от завещанието на родолюбивия българин Евлоги Георгиев:

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“

Източник: bulgarianhistory.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!