Знае се, че в края на 9 в. Бобошевският манастир Св. Димитър край Благоевград вече е съществувал.
Патриарх Евтимий го споменава в житието на св. Иван Рилски като място, където светецът получил първите си духовни напътствия и се замонашил. Пак тук св.Иван решил да стане отшелник в Рила.
Смята се, че манастирът е един от най-старите у нас и вероятно бил основан скоро след приемането на християнството в България.Тогава из цялата страна започнало усилено строителство на църкви и манастири. В тях по заповед на цар Борис I се подготвяли духовници и свещеници, превеждали се и се преписвали богослужебни книги. Някои от книгите, създадени от монасите на Бобошевския манастир, днес са в Националния църковен историко-археологически музей.
Манастирът дълго време бил важен духовен център. В началото на 10 в., след построяването на Рилския манастир и обособяването на Атон като монашеска православна република, Бобошевският манастир се оказал на поклонническия път към двете светини. По него неуморно сновяли монаси и поклонници.
Поради това манастирът бързо бил възстановен след разрушаването у от турците през 14 в. Ктиторският надпис в църквата сочи 1488 г. като година на възраждането на манастира.
През 15-17 в. Бобошевският край бил известен като „Българският Йерусалим“. През следващите три века манастирът бил духовно средище в района. Тук имало килийно училище, което подготвяло свещеници и монаси и поддържало жив духа на българите до освобождението на страната през 1878 г.
От възстановения в края на 15 в. манастир е оцеляла само църквата – скромна постройка с дебели около метър стени.
Преддверието е добавено по-късно, а стените на храма са изцяло покрити със стенописи, дело на йеромонах Неофит и синовете му поп Димитър и Богдан.
Стенописите в църквата не се придържат стриктно към установения канон и показват битови детайли – св.Елена е със забрадка, носена от богатите българки в края на 15 в. В украсата на църквата са използвани много растителни и геометрични мотиви.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.