Владимир Мусаков е български писател и драматург.
Владимир Мусаков е роден на 25 октомври 1887 г. в София и е най-голямото от седемте деца на Елисавета и Петър Мусакови.
Майката е от известен свищовски род. Нейният баща Атанас Каракашев е виден търговец, който има кантора във Виена.
Роднина е с Драган Цанков, на когото децата ѝ казват „вуйчо“. Бащата – син на свещеник от с. Българене, Свищовско – завършва първия випуск на Военното училище и като офицер пътува от град на град заедно с голямата си фамилия. Затова повечето от децата са раждани на различни места.
Владимир Мусаков завършва Първа мъжка гимназия през 1906 г. и записва право в Софийския университет. След като студентите освиркват Фердинанд при откриването на Народния театър през 1907 г. и университетът е закрит за шест месеца, бъдещият юрист заминава за Русия, където освен право изучава и държавни и финансови науки в Юридическия факултет на Московския държавен университет.
По това време вече знае немски, френски и руски, а благодарение на голямата си начетеност, сладкодумието и веселия си характер попада сред висшето общество. От писмата до неизвестна дама Ирина, намерени след години във войнишката му раница, близките му разбират, че с далечната страна го е свързвала може би и сърдечна връзка.
Студентските си години посвещава освен на учене, на пътешествия и писане. Пътува из Финландия, Румъния, Турция, сътрудничи на вестниците „Ден“, „Балканска трибуна“, „Поща“, „Дневник“. В Русия Владимир започва да пише, но първите му успехи идват в България, където се връща след дипломирането си през 1912 г.
Завръща се в София и започва своя адвокатска практика. Той е един от основателите на адвокатското дружество. Пише като сътрудник за списанията „Листопад“, „Светлина“, „Факел“ и „Родно изкуство“. Публикуват негови разкази, стихове в проза, приказки, импресии.
Записва се да учи и в Школата за запасни офицери, която завършва през 1915 г. След започването на Първата световна война е произведен в чин подпоручик и мобилизиран. Първоначално е изпратен на Южния фронт, където се сражава със сръбските войски в Сърбия. По-късно е прехвърлен на Добруджанския фронт. Там, на 19 септември 1916 г., при с. Кокарджа, е ранен тежко с два куршума в левия крак и един в лявата ръка. На 29 септември, издъхва във военната болница, разкрита в училището на село (сега град) Алфатар, от раните си и от тетанус. Гробът му е под каменен кръст в двора на черквата „Св. Троица“.
Източник: glasove.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
