На 29 септември 1913 г. е подписан Цариградският договор между Царство България и Османската империя

Цариградският договор от 16 септември 1913 г. (29 септември по нов стил) е българо-османски мирен договор, уреждащ cв Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война.

България губи Одринско, но задържа излаза на Егейско море между Марица и Места. Отделна клауза позволява на българските бежанци да се завърнат в Източна Тракия. Тя остава неизпълнена, но въпреки това договорът води до подобряване на отношенията между двете страни, които стават съюзници през Първата световна война.

Нови граници в Тракия

Българо-турската граница е уредена с член 1 на договора. Той оставя в Османската империя по-голямата част от Източна Тракия, без Мустафа паша (днешен Свиленград), Малко Търново, Василико (днес Царево) и някои други райони. На България е позволено да заеме повторно Западна Тракия (крайбрежието на Егейско море между устията на Марица и Места, с градовете Гюмюрджина, Ксанти и Дедеагач), след като правителството в Цариград отказва да подкрепи Гюмюрджинската автономна република.

Българските войски завземат повторно областта през октомври 1913 г., при минимална съпротива от страна на местната турска милиция. По този начин Османската империя отстъпва над 23 хил. кв. км от териториите си (заедно с Пиринска Македония), но си връща Одрин и Лозенград (загубени през Първата балканска война).

Права на малцинствата

Жителите на териториите, отстъпени на България, получават правото на османско поданство, стига да го поискат в срок от четири години. В случай че се откажат от българско поданство, те трябва да напуснат България, но запазват имуществото си. Мюсюлманите в тези земи се освобождават от военна повинност в България (чл. 7 и 11).

Член 8 гарантира свободата на вероизповеданието на мюсюлманите в България, равноправието им с останалите български поданици и целостта на мюсюлманските общини. Броени месеци след сключването на договора помаците от Родопите и Пирин, покръстени в началото на 1913 г., се връщат към старата си религия.

Член 9 позволява на българските бежанци от Източна Тракия да се върнат (в срок до две години) по домовете си. Османската империя се задължава да зачита българските също както останалите християнски общини на своя територия.

Тази клауза на договора остава неизпълнена. Одринското съглашение от ноември 1913 г. отменя правото на източнотракийските българи (70 хил. души) да се завърнат по домовете си в Одринския и Лозенградския санджак и поставя на тяхно място турски бежанци от новите територии на България (около 30 хил. души). Този регламент е узаконен окончателно с Ангорския договор през 1925 година.

Източник: banker.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!