Опитът за поробване на българите от страна на сърбите чрез узурпирането на въстанието на Георги Войтех
Георги Войтех е едно от малко известните имена в историята ни. За него се знае малко, но още повече и се скрива. Днес той е нарочен за предател, защото се разкайва, че е довел Констатин Бодин на власт… А кой е Константин Бодин? Вместо да преразказваме историята на въстанието, нека погледнем описанието на Скилица-Кедрин, защото то ни дава една по-пълна представа:
„В първата година от царуването на Михаил, 11-и индикт, сръбският народ, тръгнал да пороби България. Аз ще разкажа по какъв начин, като почна от по-рано. Понеже императорът Василий, когато покорил България не поискал да се измени нищо от обичаите, а наредил да се управлява в своите работи при собствени началници и обичаи, както е било при Самуил, който бил техен владетел, народът, тъй като не понасял алчността на орфанотрофа, се бил бунтувал вече и по-рано когато провъзгласил Делян за свой цар, а сега започнал пак да мисли за въстание.
Той не можел да понася алчността на Никифор и това, което той бил направил против всички, тъй като императорът не се грижел за нищо, и се занимавал само с несериозни и детински работи. Първенците на България смятали, че Михаил, който бил владетел, щял да им помогне и да им съдействува и щял да им даде сина си, за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите.
Той ги послушал с удоволствие и като набрал 300 души от своите хора, поверил ги на сина си Константин, наричан и Бодин, и го изпратил в България. И тъй той отишъл в Приздиана, където били събрани скопските първенци, чиито предводител бил Георги Войтех, от рода на Комханите.
Те провъзгласили от Константин на Петър. Като чул това, Никифор Карантин, който заемал тогава длъжността дук на Скопие, отишъл в Приздиана, заедно с подчинените си стратези и с българските войски. Докато той се готвел за бой пристигнал заместникът му Дамян Даласин. Като се съединил с Карантин, кой много го обидил и немалко се подигравал с всекиго от стратезите му, осмивайки ги като страхливци. И като построил войската той веднага влязъл в бой с българите. Завързало се страшно сражение и ромеите претърпели още по-страшно поражение.
И наистина паднали много ромеи и българи и били взети още по-голям брой пленници, между който и самия дук Дамян Даласин така наричаният Проват, както и Лонгибардопул и много други с тях. Бил взет и целия лагер и всичко в него било ограбено. След това българите открито провъзгласили Бодин за цар, като го прекръстили, както казахме, на Петър.
Те се разделили на 2 и хората на Бодин тръгнали към Ниш, а другите с някой си Петрила, който бил пръв подир Бодин, потеглили срещу ромеите в Кастория. Там привържениците на ромеите, охридският стратег Мариан, деволският стратег, патриций и антипат Теогност Върца, а с него и стратегът на Кастория, укрепили града както разказахме.
А Петрила като превзел Кастория, с безчетна войска от българи, започнал да приготвя каквото било нужно за бой. Когато и ромеите се наредили и излезли срещу българите, те ги атакували с голяма сила и обърнали в бягство Петрила, като го принудили да бяга през непроходими планини, за да стигне при господаря си Михаил… И (Петрила) го занели окован при Императора.
Бодин пък щом стигнал Ниш, започнал да се разпорежда с българските работи вече като цар. Плячкосвал всичко по пътя си и избивал и измъчвал тези, който не го припознавали и не му се подчинявали. И той (Саронит – византийски военоначалник), излязъл срещу бунтовниците и като ги посрещнал по пътя на едно място, наречено Теоний, избил ги почти всичките. Паднал в плен и Бодин.“
Съдейки от хрониката на Скилица-Кедрин, и неговото заключение, че сърбите тръгнали да поробят България, не можем да останем с друго впечатление, освен че това е било точно така.
Продължавайки да четем хрониката, стигаме и до момента в който Византийският Император, освобождава Константин Бодин, който бяга позорно в Зета, където заема веднага престола.
В Българската историческа наука, е очернен Георги Войтех, който неслучайно е наречен „от рода на Кавханите“, от Скилица, за сметка на Константин Бодин.
От обзора на действията на Константин Бодин и неговият слуга Петрила виждаме, че те губят битките си, въпреки че не са срещу редовна византийска армия, а срещу мижави византийски гарнизони, каквито има в Ниш и Кастория.
Нещо повече – хронистът е достатъчно обективен да съобщи за тиранията на Константин Бодин върху Нишевските българи, които тогава устояват макар и недоволни на наложеният сръбски и некадърен във военното дело владетел, само защото българският закон е изисквал царете да са от царски род. Всичко това предопределя и неуспеха на въстанието.
Предоверяването на българите към сръбският син Константин Бодин, син на краля на Дукля Михаил, довежда единствено до пропиляването на един шанс, и провалянето на една 60 годишна българска мечта (освобождение от елинско робство). С лека ръка този „владетел“, обрича България на още над 100 години мъка под игото, а арогантността му, ни връща към думите на Скилица-Кедрин:
„В първата година от царуването на Михаил, 11-и индикт, сръбският народ, тръгнал да пороби България.“
Източник: samoistina.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.