Църквата „Свети Петър и Павел“ е средновековна българска църква в град Велико Търново. Тя е известен паметник на Търновската художествена школа.
Църквата се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Построена е през 30-те години на XIII век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски.
Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. Според някои сведения църквата е използвана като партиаршеска катедрала в продължение на няколко години, непосредствено след превземането на Търново от османския султан Баязид I (1393). До 1878 г. тя е катедрална църква на Търновската митрополия.
По време на земетресението през 1913 г. църквата „ Свети Петър и Павел“ е силно повредена. Тя е напълно реставрирана през 1981 г. въз основа на оригинални фотоснимки и рисунки, по проект на арх. Боян Кузупов.
Изключително интересните стенописи и архитектурата я правят един от забележителните български средновековни паметници.
Църквата „Свети Петър и Павел“ е наистина уникална. Тя разполага с най-старото и богато родословие на Христос на Балканите, освен това тук има запазена част от календар, изобразяващ всички дни в годината чрез светии.
На това място Патриарх Евтимий е съхранявал своят архив, който за жалост е изгорял при пожар. В двора на църквата има паметна плоча на обезглавените тук 110 боляри.
Църквата е действаща като там има две стари уникални икони – едната е от времето на Патриарх Евтимий, а другата е чудотворна икона на Богородица, която има следната история:
Дъщерите на един турски гражданин се разболели неизлечимо. След като всяка надежда била изгубена той се помолил на Богородица да ги излекува. И чудото станало – дъщерите му се излекували напълно от болестта.
В знак на признателност той измайсторил една уникална икона на Богородица, която съхранила лечебната сила, която изцерила дъщерите му“. По-възрастните хора в Асенова махала разказват, че иконата плачела и че са виждали сълзите на Богородица.
Църквата „Свети Петър и Павел“ е обявена за народна старина (ДВ, бр.69/1927 г.), архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.102/1964 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (декл. писмо № 2586/05.07.1979 г.).
Източник: bg.wikipedia.org, uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
