Българското литературно списание „Пламък“ е създадено от големия наш поет Гео Милев.
На 23 септември 1923 година, видните наши писатели: Гео Милев, Антон Страшимиров, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, Ламар и други наши творци се събират с идеята за създаването на ново списание и в началото на януари 1924 година излиза първият брой на „Пламък”.
Родено непосредствено след трагични за българския народ събития, списание „Пламък” става ярка творческа трибуна на социална чувствителност и жажда за справедливост, на европейския модернизъм и стремежа за промяна в родното изкуство.
Неслучайно в книжка 7-8 на списание „Пламък” се появява великата поема „Септември” на Гео Милев, която поражда и смъртта, и безсмъртието на големия български и европейски поет.
Възстановено през 1957 година, независимо от някои тоталитарни ограничения, списание „Пламък” отново става главна трибуна на младите писатели и на новите явления в литературата ни.
Редом с такива имена като Багряна и Атанас Далчев, в списанието печатат свои творби младите тогава Веселин Ханчев, Иван Радоев, Антон Дончев, Йордан Радичков, Владимир Башев, Дамян Дамянов, Константин Павлов, Любомир Левчев, Петър Караангов, Никола Инджов, Станислав Стратиев, Христо Фотев, Недялко Йорданов, Борис Христов, Виктор Пасков и много други творци.
Тази линия на творческо откривателство и подкрепа на младите активно продължава и след обществено-политическите промени, настъпили у нас.
Със своите рубрики „Внезапното поколение”, „За първи път в Пламък”, „Нова българска поезия и проза” и др., както и с дебютната издателска библиотека към списанието, „Пламък” още по-щедро предоставя своите страници на новата литературна смяна – редом с публикациите на творби на автори от всички поколения.
Затова казваме, че „Пламък” е списание с подчертана откривателска мисия. То подкрепя всичко ново и перспективно в нашия литературен живот.
Източник: literaturensviat.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
