Българските царе Асен и Петър – забележителни личности в българската история!

Братята Асен и Петър са сред най-забележителни личности в българската история!

Един от водачите на освободителното въстание на българите през есента на 1185 г. е Иван Асен I. На него съвременниците приписват изключителната заслуга за възстановяването на българската държава.

В българските документи името му се изписва като ”цар Асен”, което старите българи произнасяли като ”Асян”- това било народното му име. Както бележи изрично патриарх Евтимий, в „своето кръщение” той приел името Йоан.

Като отличителна характеристика му било прикачено прозвището „Белгун”- в основата му лежи българският корен bel-зная. А това трябва да се тълкува в смисъл на знаещ, мъдър, умен човек-характеристика,която може би съответства най-много на забележителните му способности.

Името на Иван Асен I се споменава за пръв път (заедно с това на брат му Петър) в самото начало на освободителното движение на българите.При срещата на братята с византийския император Исак II Ангел през есента на 1185 г. Асен бил този,който произнесъл дръзкото предизвикателство,че били „пренебрегнати”.

Асен и Петър били из средите на българската аристокрация,която разполагала с огромна власт и влияние сред съплеменниците си и само номинално признавали властта на византийския император. Исак II Ангел не изпълнил българските искания и Асен и Петър след завръщането си в Търново увлекли българите към въстание чрез иконата на св. Димитър,която „по чуден начин” пристигнала от Солун в Търново.

И тези действия, както и в последвалите по-късно, главна фигура е Асен с неукротимата му енергия и изобретателност. Трябва да се отбележи, че там, където става дума за активни военни и политически действия, на преден план винаги изпъква името на Асен.

Още в началото на въстанието Асен освободил територията на днешна Северна България,след което пренася военните действия в Тракия. В началото на лятото на 1186 г. Исак II Ангел поема на поход срещу въстаниците,но заради своята неопитност те губят срещу него.Сключено е примирие,което обаче не е спазено от българите и Асен I с куманска помощ разбива лагера на Йоан Кантакузин.

През пролетта на 1187г. походът бил възобновен. Но обсадата на Ловешката крепост била неуспешна и Исак II Ангел се принудил да сключи мир с българите,което означавало признаването на възобновената българска държава.Съгласно договора най-малкия от братята-Калоян,трябвало да отиде като заложник в Константинопол,за да служи като гарант за мира. До 1189 г. мирът бил спазван и от двете страни. Исак Ангел започнал нова подготовка за поход срещу България,който се осъществил през 1190 г.,но отново Асен I победил като си послужил с хитрост (изпратил мним избягал българин,който съобщил на императора,че кумански войски напредват към обсадения град Търново).

Победата на Иван Асен I имала важни последици за българската държава. Дотогава за пръв владетел се броял цар Петър,а Асен се споменавал като негов съуправител. От този момент Асен I бил официално бил провъзгласен за пръв цар на българите. Петър запазил царската си титла,но отстъпил мястото на брат си.Извършена била подялба на царството – Асен отстъпил на брат си земите около Преслав, а Търново,където резидирал Асен,бил обявен за столица на българската държава. Исак II Ангел през 1195 г. се подготвил за нов поход срещу българите,но в разгара му бил детрониран от брат си Алексий,който предложил мир на българите.

Асен I изискал от него неприемливи за ромеите условия,с които те не се съгласили и това позволило на Асен да продължи освободителния си поход на югозапад. При Сяр той разгромил една византийска армия и пленил севастократор Исак. Завръщането на цар Асен в Търново,вместо да се превърне в истински триумф, завършило трагично.Малко преди да стигне Търново,той станал жертва на заговор и бил убит от един от своите приближени-братовчед му Иванко, който след това избягал в Константинопол.

Малко знаем за делата на цар Иван Асен I като първостроител на възстановената българска държава. Но няма съмнение,че с неговото име трябва да свържем всички важни преобразования в държавните дела. Цар Асен I пръв започнал широко църковно строителство в Търново,задължителна дейност на всеки християнски владетел. Истинската стихия на цар Иван Асен I била войната-там той записал най-бляскавите си дела.Името му се радвало на голяма почит сред потомците му и не случайно всички търновски царе водят родословието си „от корена на преизящния цар Асеня”-чак до залеза на средновековната българска държава.

Пeтър е по-възрастният от двамата братя-водачи на въстанието на Асен и Петър и български цар от 1185 до 1197 г. Рожденото му име е Тодор (или Теодор), но при коронясването си приема името Петър, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.

След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход, а през пролетта на 1187 г. василевсът обсажда силната крепост Ловеч. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бива изпратен по-малкият брат на Асеневци — Йоаница (Калоян).

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

Източник:  veliko-turnovo-vekoven-grad.alle.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!