Пепа Николова Кирова е българска актриса, родена на 23 декември 1946 г. в град Харманли. Удостоена е със званието „актриса“ (Хасково, 1969).
През 1965 г. Пепа Николова кандидатства в Школата за поп певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър „Николай Бинев“ и от 1965 г. започва да работи там.
От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. – в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Член на СБФД.
През 1965 г. я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин“. Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци ѝ присъжда – с 23 години по-късно – наградата за най-добра женска роля.
В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко поведение“ от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите ѝ познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд“. Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си – в Сатиричния.
Много популярна я прави ролята на циганката Джалма, влюбена в „бате Серго“ (Стефан Данаилов) в една от сериите на „На всеки километър“ през 1969 г.
През 2002 г. я канят в Александра Аудио, където озвучава Роз от „Таласъми ООД“. Николова дава гласа си и за сериала „Голямото междучасие“.
През последните години от живота си Пепа Николова води обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: „По пижама с Пепа Николова“, „Часът на Пепа Николова“ и последното ѝ авторско предаване по телевизия Евроком – „60 минути“.
Актрисата умира на 22 септември 2006 година.
Поклон пред светлата и памет!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}