Както в повечето селища на Четвърти революционен окръг, така и в панагюрското село Мечка, е основан местен революционен комитет.
На 9 февруари 1876 г. Димитър Коклев от селото бил извикан в къщата на търговеца Недко П. Стефанов, негов приятел и член на тайния революционен комитет в Панагюрище.
Посветили го в тайното дело и го пратили в село Баня, където се срещнал с Георги Бенковски. Апостолът предложил още същата нощ да заминат за село Мечка, за да поставят основите на местен революционен комитет.
Георги Бенковски отседнал в къщата на Коклев. Там положили клетва Панчо Георгиев, Петър Гребчов, Стоян Станчов Марински и учителят Рад Гемиджиев. Така било поставено началото на революционния комитет в селото. На 10 февруари Бенковски заминал за Поибрене. Започнали трескави приготовления за бъдещето въстание. Леели се куршуми в местностите Усойната и Ковачевица. Никола Ковача направил около 150 саби.
Малко по-късно Георги Бенковски отново дошъл в селото по покана на местния революционен комитет, за да бъде дадена пред него клетва от цялото население. Заклеването се извършило през нощта на 31 март срещу 1 април.
В черквата се събрали само мъжете, празнично пременени. Народът нетърпеливо очаквал появата на Бенковски. Учителят Рад Гемиджиев съобщил, че апостолът идва, придружен от попа. На прага на черквата се показал поп Груйо, а след него гордо пристъпил Бенковски, облечен в червена въстаническа дреха, обшита със сърмени ивици, а на кръста препасан със сабя и револвер.
Поп Груйо произнесъл слово. След това всички целунали кръста и револвера. Бенковски престъпил напред и заговорил:
„Братя, делото е свято и ние трябва да умрем за него, защото свободата се купува с кръв, но затова пък е толкова скъпа! Вие дадохте клетва, подайте си сега братска ръка и заработете за народното въстание. Ние трябва да се надяваме на себе си и ще постигнем всичко. Но трябва работа и решителност, защото ще се лее кръв. Нашата земя е оросена с невинната кръв и робска пот на нашите бащи и деди и ние ще търсим за това сметка и отмъщение от мръсния владетел – турчина. Увити сме от майките си в черни пелени, ще оставим ли да бъдат увити така и нашите челяди? Мечени, балкански соколи, още ли ще търпите? Туряйте косите на косилата, да пролеем тиранската кръв, да полеем гробовете на бащите си, та и те да станат и ни помогнат в борбата с мръсните народни угнетители!“
Селяните стояли като заковани по местата си. След това била положена клетвата. Поп Груйо прочел молитвата и проклел агаряните. Двамата с Бенковски първи излезли от черквата. Хората се пръснали из селото на групички. Заживели в очакване на въстанието.
Източник: oshtepan.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
