Войводата Георги Трънкин се родил около 1828 г. в Сливен.
Истинското му име било Георги Пеев Смеденов. Известно време бил овчар в Добруджа.
Панайот Хитов, който е бил четник в неговата дружина, му е дал следното описание: „Георги беше рус и грапав, около 32 годишен, изкопан от шарка.“
Предполагаемата причина, поради която Георги Трънкин войвода е станал хайдутин, е една случка в Сливен през 1849 г. Участвал в борба с турски пехливанин и го победил. Това го принудило да „хване лявото хоро“.
Станал четник в дружината на Димитър Калъчлията. Четата многократно участвала в сражения за оказване помощ на угнетеното население. Георги Трънкин бил извънредно смел и неустрашим, нетърпящ турските своеволия.
Веднъж отишъл при брат си Христо, у когото имал най-сигурното си убежище и там го заварили няколко души – турци, които започнали да притесняват домакина. Георги Трънкин се справил с натрапниците и спасил брат си..
След време сам станал войвода. В четата му дошли опитните хайдути Панайот Хитов и Жельо Чернев от Ямбол, и младият Хаджи Димитър. Един ден, през 1860 г. дружината се разполагала в Стара планина, завардила пътя от Сливен през Стара река и Беброво за Елена и Търново, близо до мястото Кална усоя.
Там ги настигнала потеря четири пъти по-многобройна от тяхната чета, но войводата решил да даде сражение. В това сражение Георги Трънкин, с револвер и сабя в ръце се нахвърлил срещу потераджиите и загинал с юнашка смърт.
След него дружината избрала за войвода Панайот Хитов. Хайдутите изкопали с ятаганите си плитко гробче и погребали Георги Трънкин войвода. Не след много време турците се върнали на мястото на битката, за да приберат своите убити.
Те разровили гроба на Георги Трънкин войвода, отсекли му главата, наболи я на една върлина и я занесли в Сливен за поругание. Годината била 1860.
По-късно народът запял песента „Хайдушка глава“. За съжаление не са известни опити за издирване погребението на тази глава.
Източник: voivodi.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.