На 26 юли 1926 година в град София само на 51 години умира българският филолог и публицист Кръсте Мисирков.
Неговото българско самосъзнание, както и националното му самоопределение и възгледи са противоречиво възприемани и тълкувани.
За съществуването на подобен разнобой при възприемането на неговото дело и обществени приноси, заслугата е освен на дълго налаганата официозна доктрина на македонизма в Република Македония, така и на самия Мисирков, който е крайно непоследователен при застъпването и отстояването на различни свои виждания за бъдещото общественополитическо развитие на родната му област Македония.
Като член на студентския Таен македоно-одрински кръжок в Санкт Петербург, Русия използва псевдонима Секъл.
Житейският път на Кръсте Мисирков е изпълнен с редица премеждия, превратности и пътувания. Предвид на изявите му, които са доста противоречиви през отделните периоди, непоследователни, а понякога направо парадоксални или пък „екстравагантни“, са изказвани различни и често взаимно изключващи се мнения за него, които дават коренно противоположни оценки за личността му.
Роден е в село Постол, Ениджевардарско, тогава част от Османската империя. Завършва гръцко основно училище в родното си село, след което, привлечен от сръбската пропаганда, заминава да продължи учението си в Кралство Сърбия.
По време на Балканската война Мисирков е заедно с българските войски, като кореспондент на руски вестници. При избухването на Междусъюзническата война бързо се връща в Русия.
През 1914 година, след избухването на Първата световна война, от Одеса той пътува до Киев и Петербург, където води разговори с руските водещи политически дейци по въпроса за Македония. През 1914 г. участва в основаването на Българското културно-просветно и благотворително дружество „Братство” в Одеса.
След Октомврийската революция (1917) Бесарабия се обявява за независима. К. Мисирков е избран за депутат от българското население в учредения Бесарабски парламент в Кишинев, като същевременно е секретар на българо-гагаузко-немската училищно-просветна комисия в Бесарабия. По-късно, през 1918 година, Бесарабия е присъединена към Румъния, която е във война с България. Така Мисирков е екстрадиран в България.
В края на Първата световна война Мисирков се завръща в София, където по-късно умира. През този последен период в живота си работи последователно в Етнографския музей в София и като учител и директор на гимназиите в Карлово и Копривщица. По това време Мисирков става български поданик.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
