Историята на църквата Св. Константин и Елена е в далечната 1872-73 г. Тогава е строена църквата по план и под надзора на майстор Колю Фичето.
Тя има три храмови празника – 21 май, когато е денят на Константин и Елена, 9 март – денят на светите 40 мъченици, и 26 октомври – денят на св. Димитър Солунски.
Въздигната е, след като е била съборена малката, тъмна и ниска паянтова църква, която се е намирала малко по на изток от сегашната. В артиката се намира гробът на покойния Погониански български владика Панарет Рашев. Върху гроба му е издигнат великолепен мраморен паметник, представящ владиката в черковно одеяние и благославящ.
Летописна книга от 1927 г. е съхранена в „Държавния архив” във Велико Търново. Книгата първо е била поддържана от свещеника Елефтерий, който починал на 25 април 1840 г. След него наследникът му започнал да дописва историята на църквата.
Според тази книга до 1 май 1923 г. църквата е била именувана „Св. св. Константин и Елена”. Но тя е съществувала още по времето на Второто българско царство макар и само като параклис. Въздигната е с царски ферман, издействан от хаджи Никола Минчев, енориаш на църквата и влиятелно лице в турското правителство.
Храмът е осветен за първи път през 1873 г. от митрополит Иларион Макариополски – първия български търновски митрополит. След него в храма са служили още митрополити, сред които Климент, Антим и Йосиф.
Земетресението от 1913 г. срива църквата Св. Константин и Елена, която е издигната отново две години по-късно с дарения и осветена за втори път през 1923 г. Някъде по това време църквата се е наричала „Цар Борис”, като се има предвид Царя Покръстител.
В летописната книга са описани годините, в които е направен иконостасът, и сумата, дадена за него, кога са прокарани вода и канал в църквата, идването на митрополит Софроний. В книгата е запазено и дарението, направено от Николайда Дюлгерова, която оставя на храма част от своя имот в Търново.
Източник: borbabg.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
