Михаил Чаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба.
През 1897 година е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев. Става четник при Михаил Апостолов – Попето, като обикалят Воденско и Ениджевардарско, след което става самостоятелен войвода.
През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от Петрич. На 18 август преминава и през селата Горни и Долни Порой. Сред четниците са Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.
Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 – 1902), Драмско и Серско (1903 – 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село Баница, Серско, в което загива Гоце Делчев, но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.
По време на Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко.
Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Иван Апостолов, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.
След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Серско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата.
Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Атанас Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взима участие в битката на Ножот през юли 1907 година.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун
През 1912 година Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с Андон Кьосето, Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Лазар Топалов, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-ми Чепински полк четата атакува Мехомия. Освобождават още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала, като превземат града, без да се даде и един изстрел.
Михаил Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода Йордан Лазаров. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.
В следвоенния период дейно участва в Илинденската организация.
Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
