Когато Бог решил да сътвори Странджа, не изрекъл нито дума – само се усмихнал.
От тази божествена усмивка се родила тя. Скътала я в себе си странджанската земя и я запазила во веки веков.
Затова и до днес тя продължава да прилича на усмивка – сдържана, загадъчна, неуспяла от скромност да се излее в щедър весел смях. Откъдето и да я погледнеш, тя плува сякаш в безкрая. Това разказва легендата.
Днешният разказ за красивата планина сигурно изглежда не толкова поетично. В него няма как да не стане дума, че селата й сега са празни, че хората, останали там, живеят трудно. Ще се изтъкнат проблеми, държавнически недомислия, но през вековете едно нещо остава непроменено – красотата и величието на планината.
Статистиците са категорични – днес природният парк Странджа е най-голямата защитена територия на България. В него попадат пет резервата и голям брой природни забележителности. Дори Европа признава, че някои от редките видове растения, риби, бозайници и влечуги, които живеят тук, имат световно значение.
Така че всяка държава на Стария континент основателно би се гордяла, ако има такова биологично разнообразие.
Друг е въпросът, че българите като хора скептици пазят възхитата си все за чуждото и дори не забелязват, че често и тях Господ дарява с щедростта си.
Странджа е единствената планина, твърдят учените, която по време на терциера не е била обхваната от всеобщото заледяване, сковало Европа. Затова само тук са оцелели вечнозелените ериковидни храсти, източният бук и различните видове дъб. Досега в планината са описани 1668 висши растения, тук се наблюдават над 260 вида птици, 63 вида бозайници. Много от животинските видове фигурират в Националната и Световната червена книга.
Според езиковедите името Странджа се свързва със старобългарския корен стран, което ще рече отстранена, затворена и още странна и мистична. Известно е, че дори такъв гений като Толстой е знаел всичко това и е бил привличан от духа на това място. Нещо повече – той е тръгнал за тукашното село Ясна поляна, за да изживее последните си дни, но смъртта го изпреварила, преди да стигне до него.
Едва ли съществува друг природен парк, който така хармонично да съчетава меката планина, пресечена от две красиви реки – Резовска и Велека, и който да се мие от вълните на Черно море. Това е природният парк Странджа – 1161 кв. километра, които Създателят е майсторил със същото старание, с което и Рая. Но той не е само екзотични растения, редки животни, приказни местности и мистика.
Тук все още могат да се срещнат онези духовити, горди хора, които са готови да запеят проточените странджански песни, да се хванат на тежко хоро и да разкажат някоя предавана през вековете легенда. Дори истинските нестинари са само тук. Защото в тази планина се е родил този древен обред. И всяка година на 3 юни, празника на св. св. Константин и Елена, в центъра на село Българи пламва огромен огън. А когато настане зрач и пламъците се превърнат в пурпурни въглени, из тях тръгва танцът на нестинарите. Босите им нозе подритват врящата пепел, носи се тъжна песен, а иконата в ръцете им сякаш говори като жива.
Източник: paper.standartnews.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
