Eдна от най-добре запазените раннохристиянски църкви в България е Беловската базилика, издигала се край късноантичния и средновековен град Левке.
През средните векове около нея възниква голяма света обител, известна днес като Голямобеловски манастир.
Храмът е изграден през от VI век в стила на византийската църковна архитектура и е бил катедрала на Левкийската епархия, която през X век е най-западната от десетте епископии на Пловдивската митрополия.
По време на масовото принудително помохамеданчване на християнското население от Чепинския край през XVII век манастирът и църквата са разрушени от турците.
И до днес местните жители разказват легендата, че за да не турят чалмите, тогавашното население на този край се барикадирало в манастира. Но турците вързали едно магаре и го държали три дни без вода, като обилно туряли сол в храната му. После отвързали ожаднялото добиче и то бързо намерило стария керамичен водопровод, който стабдявал с вода светата обител и от който и днес се намират части от тръбите. Така османците прекъснали водоснабдяването на клетите българи, които били принудени да се предадат и да приемат мюсюлманската вяра.
В интерес на истината, същият сюжет битува и за някогашната Костенска базилика, както и за крепостта и средновековния манастир „Свети Панталеймон“, намирали се някога над гара Бов. Но пък нищо чудно турските ззавоеватели да са прилагали масово това ноу хау, казано на съвременен език.
Първи разкопки край Беловската базилика прави през далечната 1924 г. археологът Андрей Грабар – украински византолог, един от най-именитите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
В туристическите справочници е отбелязано, че през 1994 г. базиликата е реставрирана и консервирана и отворена за посещения. До нея може да се стигне пеша от с. Голямо Белово. Разстоянието е около километър и половина, но пътеките са стръмни, така че отива поне час да се стигне до нея.
Източник: desant.net
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.