Георги Алексиев Иванов е български белетрист и представител в 7 Велико народно събрание.
Георги Алексиев Иванов е роден на 10 септември 1927 г. в село Якимово, северозападна България. Учи в Пловдив, а след това завършва право в Софийския университет. По-късно работи като заместник-главен редактор в списание „Тракия“, а след 1975 година – като главен редактор, в най-силния период на списанието (1975 – 1978 г.). През 1990 – 91 г. година участва в работата на 7-то Велико народно събрание. На 75-та си годишнина през 2002 г. той представя книгата си “ Заключване на гроб“. Почива на 26 юни 2011 г. след кратко боледуване.
Георги Алексиев дебютира със сборника разкази „Засука се вихрушка“ (1971) и малцина очакват, че живеещият в Пловдив от 1957 г. автор ще достигне до национално значими постижения в прозата. Това се дължи на романите „Кръстопът на облаци“ (1973), „Духовете на Цибрица“ (1976), „Горещници“ (1978), образували впечатляваща трилогия.
Георги Алексиев изхожда от яркото своеобразие на родния си северозападен Ломски край, за да създаде сагата за село Драговец, обхващаща времето от освобождението на България от османска власт, през войните и Септемврийското въстание от 1923 до новите времена. Изображението е многопланово, изпъкват ярко портретирани герои, чиято съдба представя драматизма на българското историческо битие. (Сред стълпотворението им паметни са образите на митичната баба Вида Толовска и на фашиста Крум Мислиев.)
В следващите си книги „Разпятие“ (1978), „Разсечено небе“ (1984), „Сказание за Млечния път“ (1987), „Върколакът“ (1997), „Заключване на гроб“ (2002) писателят остава близък на символно-алегоричното визионерство, черпещо своята сила от езическите корени на народностните представи за битието. В другите творби на Георги Алексиев като „Добър ден, неудачнико“ (1988) и „Господ е болен“ (1991) доминира остро полемичното отношение към съвременността.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
