На 8 септември 1964 г. с указ е утвърден националния химн Мила Родино

Песента “Мила Родино”е създадена от свищовлията Цветан Радославов през 1885 г. при завръщането на автора от чужбина, за участие в Сръбско-българската война. За пръв път е отпечатана през 1895 г. в част I на “Учебник по музика” от К. Махан. Ето и текста и:

Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява
към Цариград се белей.

Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев: Мила……………….

Според композитора Д. Христов за написване мелодията, Цветан Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. Добри Христов прави и първата обработка на музиката на песента през 1905 г.. В последствие Б.Тричков я използва за хоровата си композиция “Родино мила”.

Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират текста така, че “химнът да разкрие красотите на родината, славното и историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на партията и дружбата със СССР”.
В крайна сметка от оригинала остава само припева и първия стих.

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
Припев: Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!
Припев: Мила……………..
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.
Припев: Мила………..

Говори се, че Георги Джагаров не бил особено горд с творението си. На него повече му допадал един друг вариант, в който оба­че не се споменавало за ръководната роля на БКП и СССР.

Редактираният вариант на последния куплет се намира и сред ръкописите му:

Дружно, братя българи!
Греят нови върхове,
Знамето над нас се вее
и на подвиг ни зове.

През 70-те Джа­гаров дори ходил да пита външния министър Петър Младенов може ли в наци­онален химн да се възпява чужда държава. „Прав си, но не е сега моментът да се повдига въпросът. Нека изчакаме по-благоприят­ни условия“, отговорил ди­пломат №1.

Мелодията на Цв. Радославов е преработена с допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Когато през 1964 г. Тодор Живков свиква комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, той среща съпротивата на акад. Петко Стайнов (композитор, роден в гр.Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава основание тя да бъде химн на българите. Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия напълно се покривала с мелодията на „Мила Родино“. Акад. Добри Христов също бил споменал, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнил, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Живков не приема твърденията му и освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети и „Мила Родино“ става национален химн.
На 8 септември 1964 г, Президиумът на Народното събрание с Указ № 534 (Държ.в-к бр.71/08.09.1964), утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 9.09.1964 г

В конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн.

След 10 ноември 1989 г, по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно  събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството, което има социалистическата партия, налага в чл.168 да гласи: “Химн на Република България е песента “Мила Родино”.

Източник: socbg.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!